Кръстьо Сарафов бил тайната любов на Адриана Будевска  

Човекът, чието име носи висшето ни театрално училище – Кръстьо Сарафов, се е родил на 6 април в годината на Априлското въстание – 1876-а. Случило се е в гоцеделчевското село Либяхово. За самото си появяване на бял свят обяснява, че майка му го изтърсила на пясъка до реката, докато перяла черги. В София пристигнал по потури, яхнал магаре. А дядо му, архимандрит Харитон – един много строг и суров мъж, като научил, че Кръстьо се е „маскарил в театрото” като „карагьозчиья”, заключил пътната врата и го спукал от пердах с бастуна.

Стотици жени гледали обаче влюбено големия артист. Самата Адриана Будевска твърди, че той е бил единственият съперник на красавеца Васил Кирков. Момичетата и дори зрелите жени изпадали в екстаз при всяка негова поява в Свободния, а по-късно и в Народния театър. Имал е доста сантиментални връзки и се е женил цели четири пъти. Всеки път за актриси – млади и красиви!

Този обаятелен мъж прави забележителни роли като Андрей от Чеховите "Три сестри", в "Коварство и любов" на Шилер. Играе главни образи във всички пиеси на Шекспир - от Ромео до крал Хенри IV. Той е учител на няколко поколения български актьори.

Гениалният актьор е бил същевременно и консервативен човек, затова често казвал, че обича жени домошарки и не приема съпругата да прави кариера извън кухнята.

Първия си урок по любов Кръстьо научава в гимназията. 17-годишният ученик харесва съседско момиче на име Мария и го задява. Отива на гости у тях и го гони из салона, за да го целуне. Без да иска, блъсва стенния часовник и го счупва. Мария му зашлевява як шамар и страстта му секва.

Много по-късно, вече улегнал и знаменит, 50-годишният актьор е канен да кръщава бебе. Майката се уговаря с него да даде на детето името Мария. Докато попът води кръщенето в църквата "Св. Неделя", пред Сарафов изплува образът на младата Мария, която го е ударила. Заради лошия спомен кръстникът най-спонтанно обявява, че бебето ще се казва Невена. Следва жесток скандал с родителите.
Геният на българския театър има бурна любов и драматична раздяла с жената на своя живот. Среща я за първи път на софийската гара през есента на 1897 г. Тогава 21-годишният Сарафов заминава за Русия заедно с Адриана Будевска, Гено Киров и Вера Игнатиева. Студентите са получили стипендия от Министерството на просветата, за да продължат образованието си. На перона е и 17-годишната Донка Иванова. Тя също пътува за Петербург да изкара педагогически курсове. От вълнение, че се разделя с близките си, тя вдига висока температура. Облегнала глава на баща си, през сълзи Донка забелязва да се доближава висок, мургав младеж със зелени очи. Красивото момче вече има доста софийски почитателки.

Братовчедка на Донка, която е сред изпращачите, познава Кръстьо и възкликва радостно, че Донка ще си има компания. Запознава я със Сарафов и той поема ангажимент да се грижи за момичето по пътя.
Във влака Донка разбира, че това е мъжът на мечтите й. Двамата пътуват в едно купе с Адриана Будевска и Виола Каравелова (дъщеря на Петко Каравелов и сестра на Лора Каравелова). Кръстьо е душата на компанията. Той също харесва Донка и все се шегува с нея. Дори лапва пред девойката един хинин, за да й покаже, че не е страшно да си изпие лекарството. Преди да се качат на кораба за Русия, Кръстьо се разхожда с Донка по кея и й пее руски романси. Момичето обаче се спъва и пада в неговите обятия. По-късно тя пише в спомените си: "Допирът с топлината на неговото тяло беше решаващ, за да го обикна за цял живот". Параходът "Ростов на Дон" ги отвежда в Одеса, откъдето се отправят за Петербург с влак. Пътуването трае три денонощия. Двамата слизат на малката гара "Барановичи" да хапнат. Точно тук се целуват за първи път и изпускат влака. Влюбените преспиват на едно канапе в хотел "Дремучий лес" край гарата. "В нея тъмна нощ видях в зелените му очи безкрая на морето и онази мъжка божествена красота, която ме привлече завинаги", пише след време Донка.

На разсъмване тя и Кръстьо хващат влак до следващата гара, където настигат приятелите си. С голямо съжаление девойката разбира, че приближават крайната цел на пътешествието.
В Петербург тя слиза от влака, изящна и красива като статуетка, завита с огромен шал. Този път момичето си забравя багажа в купето, тъй като е заето да следи всеки жест на Кръстьо. Притеснява се, че няма да го види дълго време. Той започва да посещава редовно театралните курсове, а тя ходи на уроци по пиано и чужди езици. Съмненията й, че актьорът ще я забрави, са неоснователни. Срещат се всеки ден. Дори боледуват едновременно, ако не се видят.

На съдбоносния 24 април 1898 г. Кръстьо пристига в нейната квартира. Подава два свои портрета, с два различни надписа. Пита момичето коя фотография си избира. На едната пише само, че Кръстьо й подарява лика си, а на другата има преведено любовно стихотворение от Пушкин. Донка се изчервява, усетила, че това е намек за годеж. Същата вечер Кръстьо й предлага да се оженят, когато се върнат в България. Следването на Сарафов продължава три години, а на Донка - две. Но тя остава в Петербург. Разбрал, че дъщеря му не иска да се връща, баща й, стар опълченец, е разгневен. Той й праща яростна телеграма да хваща първия влак за България. В София Иванов й заявява, че Кръстьо е подходящ мъж за сцената, но не и за брак.

След този разговор я изпраща със сестра й във Виена, за да забрави за своята голяма любов.

След два месеца родителите на Донка отиват във Виена, за да видят двете си деца. Разбират, че Донка не е излязла нито веднъж да се разходи из австрийската столица. Момичето рони сълзи, не се храни. Тогава разтревожените баща и майка разрешават на влюбената Донка да се вижда с Кръстьо.

Девойката се връща в София, където вече е и Сарафов. Двамата ходят под ръка в Борисовата градина и всички знаят, че са годеници. Една вечер бащата свиква семеен съвет и за голяма изненада на Донка казва, че уважава чувствата й и дава благословията си за брак.

Донка и Кръстьо се женят през 1899 г. и живеят в бащиния й дом на ъгъла на оживените софийски улици "Стефан Караджа" и "Раковски". В къщата им идват всяка вечер артисти и у Донка започва да зрее желание за сценична кариера.

За десет години тя ражда трима синове, но това не й пречи да пътува с именития си съпруг и с трупата на Свободен театър из страната. Кръстьо разучава ролите си до креватчетата на децата, а съпругата му се готви за своя артистична изява в хола. Сценичните партньорки на Сарафов - Елена Снежина и Теодорина Стойчева, подкрепят младата майка и дори я съветват да остави децата на бабите и да тръгне на самостоятелни турнета. Амбициите на Донка растат. В себе си тя вижда една нереализирана актриса и мечтае за големи роли. Сарафов я моли да остане при синовете им, но тя е непреклонна и излиза на сцената.

Съвременниците разказват, че Донка е посредствена актриса, но
съжителството със Сарафов й дава самочувствието на голям талант. Мъжът й обаче я напуска. Той заминава за Виена, под предлог че трябва да лекува гърлото си. След няколко месеца тя отива при него и вижда, че той не посещава нито една болница, а обикаля театрите.

Напрежението се сгъстява, когато Кръстьо отсича, че в семейството трябва да има само един артист. Донка е непреклонна и мисли, че той я ревнува от сцената. Двамата се връщат в София. През 1921 г. семейството започва да се разпада. Донка заживява с децата при своите родители, които са разорени. Разкъсвана от противоречия, тя изпада в нервни кризи. После я наляга дълга депресия. Заминава за чужбина, където мисли, че ще се излекува. Уви!

В Чехия и Австрия тя бленува само за мъжа на своите мечти. Той обаче вече не е същият. Решен е да извърви сам своя път на съмнения, да се грижи за децата си и да запази добри отношения с бившата си любов.

След известно време Кръстьо се жени втори път за своята млада и красива студентка Ирина, а след нея още два пъти – за актрисата Рада Сарафова от Пловдивския театър и за прочутата Марта Попова от Народния театър.