Олимпийски шампион по спортна стрелба на 10 м с пистолет от Сеул през 1988 г. и на 50 м през 2000-та в Сидни, Таню Киряков е единственият ни спортист стигнал най-високия връх и по времето на социализма и през така наречената демокрация.
Самият стрелец си признава, че първата му спортна любов бил футболът и дори е бил приет в спортното училище в родното Русе именно с такъв профил. Но че любовта е изменчива, дори в спорта, Таню разбрал в осми клас, когато решил да опита да гръмне няколко патрона, но първо с пушка. А така се случило, тъй като баща му Христо бил треньор по стрелба. И така, през 1977 г. осмокласникът влязъл на стрелбището.
„Първите ми изстрели не бяха с пистолет. Няма да забравя първите си три изстрела. Направих ги с пушка, изкомандваха „стоп” и после чух в далечината как някой казва на баща ми: „Ами ние повече от това няма как да искаме! Що не го накараш да тренира?”.
На младия спортист трябват две години тренировки, за да запише първата си победа. Това става през 1979 г. в Търговище. „Състезанието бе на ОСО - Организация за съдействие на отбраната. Помня, че бяхме в Търговище и победих с резултат, който баща ми каза, че е най-доброто ми постижение. И първите 30 лева, които взех като премия”, спомня си Киряков. Три години по-късно при първото си излизане в чужбина става балкански шампион в Атина и тръгва по пътя на успехите.
Още тогава Таню си изработва и рецептата за успехите – концентрация. Днес, като треньор, той признава: „Не спирам да повтарям и на моите състезатели. За мен не е важно дали си първи, дали си спечелил златния медал. Стрелбата е измерим спорт, няма съмнения след края кой е победил. И затова ти трябва да си концентриран да покажеш най-добрия си резултат. И ако го направиш, идват и титлите. През 1988 г. аз имах добри резултати. Е, наистина не предполагах, че ще надвиша средния си резултат точно в Сеул, но така се получи. На малокалибрен пистолет направих 566 т., а средният ми беше 560. Психолози, които работеха с нас, после казаха, че това не било правено преди това”.
Повече години обаче отнемат на младия стрелец да „се светне” как може да се мами в точния спорт. Тайната била в дълъг нокът на кутрето. „Чак след седем-осем години разбрах за какво са тези нокти. Като вземат мишената след серията изстрели, с нокътя леко чоплят дупката от изстрела и я правят малко по-голяма. Така, ако е деветка, но близо до десетката, да стане истинска десетка. А аз си мислех, че е някаква мода”, признава чистосърдечно олимпийската ни гордост.
Все още няма коментари