Eлин Пелин не знаел броя на любовниците си  

Интимният живот на Елин Пелин спокойно може да послужи за сюжет на телевизионна сапунка. Големият писател имал толкова много любовници, че сам не знаел точната им бройка. Сменял ги като носни кърпички. Подбирал си все млади дружки, а на връстничките си не обръщал внимание. Водел бохемски живот до 45-ата си година. Чак тогава се оженил за 23-годишната хубавица Стефанка Щерева. Разлика във възрастта им смутила сериозно служителя, извършил бракосъчетанието. Онзи не можел да повярва, че толкова млада дама взема за съпруг мъж, прехвърлил четиресетте.
И всички очаквали да се кротне, но той продължил с флиртовете.

Стефанка и писателят се запознали в столична сладкарница. Бъдещата жена на Пелинко се трудела като сервитьорка в заведението. Преди да хване таблата, дамата била детска учителка. Щерева родила на мъжа си две деца. Първа на бял свят се появила дъщеря им Елка, която, щом отраснала, станала художничка. Впоследствие семейството било зарадвано и с мъжка рожба. Наследникът на писателя – Боян Иванов, дълги години работеше като музиковед и журналист в радио София. Фамилията живее горе-долу задружно в дома си в столичния кв. „Лозенец“. Къщата Елин Пелин купил през 1922 г., а през 1936-а й направил основен ремонт. Жилището писателят изплащал почти до края на живота си.

Синът му разказва, че баща му най-редовно изненадвал половинката си Стефанка с подаръци. По празници пък задължително й подарявал цветя. Финансовото му състояние не било цветущо, но за мили жестове винаги намирал средства. Може пък и по този начин да е изкупвал вината за изневерите си. След смъртта на Пелинко през 1949 г. жена му разровила личните му вещи и открила в стар куфар потресаващи любовни писма. Разтреперана, вдовицата звъннала на семеен приятел. „Да знаеш, моят Мито въртял любов с една шафрантия“, оплакала се Стефанка. Ставало дума за известна софиянка с лоша слава. Но със сигурност се знае, че на 37 години той е влюбен в тъмноока стройна студентка от Рисувалното училище – Таня Будевска, на 18 години.

Девойката се хранела в гостилница „Средна гора“, където се заседявали на чашка „българановците”. Първоначално писателят проявявал своето внимание към момичето по необичаен начин – слагал в пазвата му минзухари или теменуги.

Между тях се установява връзка, която те държат в тайна по молба на самия Елин Пелин. Запазени са две писма, които свидетелстват колко плах и нежен е бил писателят, който иначе не е страдал от липса на самочувствие. Той й пише: „Вий, Таня, пожелахте да Ви пиша и аз вярвам на Вашето обещание, че това ще бъде наша тайна. Така тия писма ще бъдат по-ценни за нас, ще бъдат искрени и ще носят цвета на интимността. Аз забавих да Ви напиша това писмо, защото се боях да не би веднага след последната наша разходка да попадна в сантименталност и по този начин да обидя добрия и веселия дух на нашата дружба, която е толкова нова и свежа… И потърсете между редовете това, което мисля за Вас и което не може да Ви напиша. Вий, Таня, сте едно мило момиче. Вашата душа е една светлина и моите мисли много често ви търсят. Друг път Ви намирам в старата борова гора… Вие лежите до един камък, покрит с мъх… Аз милвам косата Ви леко… и си мисля колко хубаво ще бъде, ако Вие с доверие и обич сложите главата си на рамото ми и заспите спокойно, опряна на гърдите ми… Струва ми се, че бих могъл да стоя така неподвижно цели години и бих пазил Вашия сън, бих живял само от лекото Ваше дихание”.

Седмица по-късно той й пише писмо, в което й признава, че му е трудно, когато са в компания, където „наблюдателните очи на другите ме смущават“. Писмото свършва с покана да се разходят само двамата до Княжево. Остава неизвестно как е приключила тази връзка.

Вече 58-годишен, писателят има романтична връзка с младата 21-годишна оперна певица Еленка Белчева. Запознали се случайно, но после ги виждали толкова често, че станали прицел на шеги и остроумия. Вече на възраст, г-жа Белчева разказвала, че Елин Пелин я водел по малки, уютни ресторантчета с подиум, където тя пеела любимата му песен „Искам да остана вечно сам“. Писателят, с присъщото си чувство за хумор, прекръстил песента на „Оставиха ме вечно сам“. От писмата им става ясно, че възрастният вече Елин Пелин бил щастлив и от трохите нежност и внимание, които му дарява жизнерадостната и простодушна девойка. Те се разхождали често по „тяхната“ пътека от „Бъкстон“ до Княжево, което по това време е вилна зона. Той й разказвал за писателите, които познава, но с удоволствие слушал и нейното „чуруликане“ за студентските й преживявания. От кореспонденцията им са оцелели само няколко листа. Между тях е и едно писмо от писателя до Лом по време на лятна ваканция, в което той, в привичния си игрив тон, й съобщава колко тъгува за нея: „Пишеш ми, че сте ходили с Тони на лозе и сте се возили на каручка, впрегната в магаре. По този случай сте се сетили отново за мене. Благодаря много на въпросното магаре, чийто вид ви е напомнил за мене. Бих желал по-често да виждаш това магаре, за да си спомняш по-често за мене“.

На друго място той признава: „Ти навярно си много почерняла от слънчевите бани и от дунавските води, на които от сърце завиждам, че са толкова близко до тебе“.

Едно недатирано писмо до Елена Белчева от 1938 г. обаче доказва, че големият наш писател е бил страдалец в чувствата си: „Скъпа моя приятелко, пиша ти с голямо вълнение и с голямо отчаяние, че не мога да изкажа всичко, което преживявам, всичката си тъга, всичката си мъка, която обременява душата ми. Жесток ли бе или щастлив случаят, който ни срещна, но ти дойде при мене като чудна вълшебна сила на преображение, така както дохожда пролетта над безнадеждната и замръзнала земя. Твоята миловидност, твоята младост, твоята благородна простота и сърдечност ме облъхна с нещо топло, толкова хубаво, толкова чисто, разхубави душата ми и я препълни с цветя. Треперех над тебе и за тебе. Ти ми позволи да те обичам…“.

Краят на това писмо подсказва и края на връзката. Еленка все по-рядко му се обажда, все по-трудно намира време да му пише… Скоро тя се омъжва и съпругът е представен за одобрение на „стария приятел“. Големият български писател много често повтарял на малката си изгора: „Много, Ленче, съм писал за тебе, много ще четеш един ден“, но къде зад неговите героини се спотайва ломската лудетина, литературните изследователи все още не са открили. Доказателство за пристрастеността на Пелинко към крехката и свежа женска плът са и речите, които той изнасял пред други писатели. Колегите си той съветвал да си намерят млади даскалици и да ги любят. „Всяка една от тях ще говори за вашите произведения пред учениците си и така ще ви запомнят. Минат ли няколко поколения така, и ето – вече сте известни. Аз направих тъй”, разправял роденият в село Байлово майстор на перото. За да е конкурентен на момците, на стари години Елин Пелин се записал на курсове по танци. До тази мярка прибягнал, защото по балове и соарета хубавиците танцували неспирно с ухажори, а той трябвало да седи отстрани и само да наблюдава. Това не можело да продължава. Трябвало и той да е пълноценен в забавите и да се отърква в млади госпожици. По него си падали и селянки, и софиянки. И с едните, и с другите той намирал общ език. Жените писателят очаровал с неподражаемото си чувство за хумор, а ги задържал с друго ценно свое качество – дискретността. Никъде не се хвалел с коя, как и кога е правил нещо. Затова понякога му се отдавали и омъжени дами. Такъв например е случаят със съпругата на писателя Змей Горянин. Самият писател укривал тези преживявания. Той пише в едно писмо до Петко Росен от 1919 г.: „Онзи, който уважава себе си, не трябва да доверява на публиката интимните си чувства. Освен това никакви върховни литературни интереси не изискват това“.