Докога баби и дядовци по селата ще живеят в страх и ужас от крадци и убийци    

Не тъжен, а болезнено тягостен репортаж в сутрешен блок на телевизия с национален обхват. Разказ за поредната жертва – възрастния мъж от село Микрево. Убийците са млади хора, единият е все още дете. Известни са на цялото село с безбройните си зулуми. Хората там са предимно възрастни, знаели са всичко, но са мълчали, вцепенени от страх. Полицаите са задържали двамата многократно, по думите на човек от селото, и след това са ги освобождавали, защото бандитите имали права. Всъщност всички в „махалата“, в която живеят, говорят за правата си и зъб не обелват за задълженията си. Ясно е за коя „махала“ става дума, но всички в репортажа от страх не я споменават на глас. А жителите на тази „махала“ са пришълци, незнайно откъде и незнайно откога. Както са жителите на всички такива махали в много български села и градове.

А какви са правата на беззащитните български баби и дядовци. Нашите предци, които преживяват сковани от страх и ужас, заключени, бити, грабени, унижавани. Полицията – една от най-многобройните в Европа на глава от населението – естествено няма ресурси да ги защитава. Възрастните български самотници по селата и малките градчета имат правото не да преживяват, а да оцеляват. Имат право да отглеждат в мизерните си градинки зимнина, която да им бъде отнемана наготово от хората от „махалата“, защото били гладни. Имат право да отглеждат по някоя коза или овчица, която някой ден също да отиде курбан за гладните. Тяхно право е да получават мизерните си пенсийки, да заделят от залъка си за топло и светло, за да отидат жалките им спестявания в ръцете на гладните, отнети насилствено. Това са хората, за коите се правят репортажи, когато се случи най-лошото. Единици от тях имат късмета да оцелеят и пак да станат участници в пряко телевизионно включване. Насинени ужасяващо, разплакани, унижени разказват за случилото се. А държавата просто я няма. За партиите, борещи се за власт, старците са тежест, бреме, консуматори на и без това рухналата социална система. За тях са важни хората от „махалите“ – те носят гласове. И евтино вървят – по за 20, 30 лева, някое кебапче или кюфте. Тъжна картина, европейска България. Държава, която не може да гарантира оцеляването на своите възрастни хора.
 
Светослав Томов, София