Като хъш или като хъшлак се държи Александър Морфов  

Близо месец, след като заформи безпрецедентен скандал и лепна петно върху Народния театър, Александър Морфов продължава да не си подава оставката. Молба за напускане няма и от пиарката Велислава Кръстева – бивш дългогодишен пиар на ДПС, която и на последните избори придружи почетния председател Ахмед Доган до избирателната урна. Колкото и добър професионалист да е, мястото ѝ едва ли е точно в Народния. Тъкмо тази нейна постъпка взривила окончателно Морфов и един ден късно вечерта надраскал вратата на кабинета ѝ с „ДПС“, „Връзки с обществеността на Ахмед Доган“ и „Изчезвай“, като откъртил и табелата с името ѝ. Защото политиката няма място в Народния театър. Факт. Новият директор на трупата Васил Василев определи случилото се като фашизъм.

Василев обаче със сигурност е направил грешка с назначението на Кръстева и въобще с идеята да се подсигури с разноцветен „политически кабинет“ в ръководството на театъра.
Хулиганският серднощен етюд на талантливия иначе Морфов, за жалост, си спечели овации сред част от арт гилдията, но предизвика редица нелицеприятни въпроси сред безпристрастните наблюдатели на грозната случка: Редно ли е творец, претендиращ за морал, да дращи нощем тайно по вратите и да кърти табели – не постъпват ли така страхливците? Защо мълча и се спотайва дни наред, преди да признае с писмо до медиите, че той е автор на инфантилния „пърформанс“? Като хъш ли се държи или като хъшлак? Джентълменско поведение ли е това към една дама, независимо коя е тя? Ще му се потърси ли отговорност за вандалските действия и за това, че руши сграда, паметник на културата? Допустимо ли е човек на изкуството с претенции да се държи като мутра? Защо не намери сили да постъпи по-достойно – например като направи протест „по светло“ пред театъра и вдигне плакат „Вън“? В някои по-цивилизовани страни въпросният „герой“ щеше да има среща със закона и с комисията по дискриминация. Но у нас всичко (му) се разминава. Да, и холивудските звезди правят скандални изцепки, но не на гърба и реномето на най-престижния театър.
Режисьорът и директор на Националния театър на Тулуза Галин Стоев сравни грозната постъпка с това да излезеш на сцената и да се простреляш в крака, с акт, равносилен на самоубийство. Който би могъл да бъде квалифициран и като тормоз на работното място. Поне в белия свят е така.
Вместо оставки да подадат Александър Морфов и Велислава Кръстева обаче, това направиха двама – големият режисьор Явор Гърдев и писателят Захари Карабашлиев. За които бе обидно, че присъствието им в творческото ръководство на театъра бе „разказано“ (по Гърдев) чрез политическите им убеждения.

Междувременно директорът Васил Василев разпореди вътрешно разследване спрямо лицето Александър Морфов. Режисьорът пък му отвърна с писмо, в което в същия хъшлашки стил го нарече „лицето василвасилев“ и „другаря василев“. А точно „василев“ върна спектакъла му „Хъшове“ на първата ни сцена.

Морфов не за пръв път произвежда скандали. Както самият признава, три пъти е напускал Народния театър – все скандално, и май няма директор, с който да не се е изпокарал. Докога академичната трупа ще е заложник на егото, капризите и финансовите интереси на Александър Морфов, питат хора от състава, потресени от случката.
Прав е Морфов, политиката няма място в театъра. В същото време в гримьорните на Народния се коментират думите му към един актьор: Ще те върна в представлението „Хъшове“, ако напуснеш ГЕРБ! Артисти питат това не е ли също дискриминация и оказване на политически натиск, към какъвто той се обявява за непримирим.

Политиката не е чужда на Морфов. Така някои си обясняват реакцията на министър Велислав Минеков, който носеше ковчези с „Отровното трио“ и зае неговата страна в конфликта – двамата били приятели от протестите и в тази ситуация режисьорът отново имал гръб.
„Служител, който не понася ГЕРБ, не понася ДПС, БСП, не понася никого освен себе си“ – така го определи в интервю директорът Василев, още преди Морфов да признае публично, че стои зад вандалския акт.

През 2014 г. Александър Морфов, когато все още публично изразяваше позицията си, яростно се противопостави на избирането на Слави Бинев за шеф на комисията по културата. „Проблемът не е в Слави Бинев, а в цялата тази организация. Като знаем кой стои на върха – премиерът Бойко Борисов, за когото американското посолство каза, че е мутра, набъркан е в контрабанда с цигари, в производство на амфетамини, всичко е от един порядък“, каза в интервю тогава той. И продължи през 2019-а: „Искам да освободя България от всички онези лумпени, които деребействат вече 30 години… без чувство за срам и свян“. „Човек, който явно има политически амбиции, но го е страх да се яви на политическата сцена“, каза по негов адрес директорът на Народния Васил Василев.

След всичко случило се в Народния театър цари токсична атмосфера, затишие пред буря, а първата ни трупа се асоциира с място, на което текат размирици и скандали. За съжаление, защото под ръководството на Васил Василев стартира един много силен театрален сезон на първата ни сцена. Затова ще е най-добре двамата главни участници в скандала да направят смел жест и да освободят ръководството от персоните си. Иначе всеки е свободен да поставя спектакли където иска, за таланта всички врати са отворени. Но щом не можеш да се държиш цивилизовано и на висотата на институцията, която представляваш пред обществото, не претендирай за щат и високо възнаграждение. (Друга заслуга на директора Василев са сериозно увеличените за пръв път заплати в театъра и вече актьори получават и по 5 хиляди лева.)

През 2017 г. във вестник „Ретро“ и агенция ПИК бе публикуван материал за фриволно поведение с дъх на алкохол от страна на мастития режисьор, изкарало акъла на служители в сградата на Народния. Дни по-късно тогавашният директор на театъра Мариус Донкин заяви в интервю пред седмичник, че две години по-рано е имало такъв случай, но преди той да заеме поста.
Морфов заведе дело срещу нас и съдът отсъди в негова полза, тъй като са накърнени престижът и доброто му име. След вандалския му акт в Народния театър обаче се чудим дали не сме били прави за някои скандални и недопустими проявления на лицето Морфов, който следва да е пример за обществото от морална и етична гледна точка.