Ще падне ли Нинова от "горещия стол"

Социалистите имат нов председател и фактът, че това е жена, като че ли фокусира вниманието повече, отколкото въпросът точно какво ще прави занапред този нов лидер и ръководената от него партия? Така че – добрата новина за г-жа Нинова е, че събра вниманието както на партията си, така и на медиите. Лошата е, че в това няма нищо политическо.

Защото когато при избора на един лидер не се забелязва ясна връзка между личност и политики, това може да е показателно само за едно – в БСП пак ще се занимават основно със себе си. Както стана ясно от изказванията на Нинова преди конгреса – с радикално обновление, а след конгреса – с обединение.

Всъщност това, което се случва в БСП, е възможност за промяна, и то промяна на онова, с което тази партия се „отличи“ през последните 1-2 години – липса на ясно заявени политики, липса на управленски алтернативи и отсъствие от политическия дебат и решения. Така че старото ръководство, което успя да обедини хора, които нищо до този момент не можеше да накара да работят заедно, е в основата на резултатите от конгреса. Конгрес, на който се постигнаха два непостигани до този момент резултата – лидерът да е жена и старият лидер да не бъде избран. Казвам това, защото спекулациите и на едната група, и на другата група около тайните и не толкова тайни механизми на натиск при избора на лидер като че ли вземат връх като обяснение за случилото се. Истината е, че всеки един лидер, когато бъде избран, придобива авторитет и властта да покаже реално доколко става за истински лидер. Факт, който естествено му дава преимущество над всеки негов бъдещ конкурент. Точно затова обикновено лидерите ги преизбират. Защото са успели да докажат качества или поне едно качество, с което да заслужават да са лидери. Да не успееш, това означава, че наистина си заслужил поражението. Независимо от качествата си на политик.

Изборът на един лидер обаче може само да даде импулс към активност, надежда за промени и винаги повишава очакванията. Затова новият лидер на БСП е в особено тежка ситуация. Не само защото партията на практика е разцепена около битката за поста, но и защото от години организацията на социалистите е в отчайващо състояние. А и защото предстоят избори. На г-жа Нинова ще й се наложи в много бързи темпове да се доказва като лидер, да отстоява (и преди това да формулира политики, и то по отношение именно на властта), да обединява онова, което само покрай кампанията си разедини, и не на последно място - да успее да гарантира получаването от БСП на определени властови ресурси. Защото всяка власт има своята цена. В партиите обикновено това е доверието на гражданите и лоялността на актива. Обикновено. Дали това е цената и за новата власт в БСП, ще видим, като станат ясни имената на хората в Изпълнителното бюро.

Не са малко и предвижданията, че новият лидер на БСП ще реанимира връзката между партията и Първанов и хората от АБВ. По принцип обединена левица винаги е била цел на БСП през последните 25 години, но и винаги с различно разбиране и съдържание. В този момент е особено интересно какво точно разбира г-жа Нинова под обединение. Защото от това ще зависи политическото поведение и позиции на партията в следващите месеци. Най-вероятно ще се наложи отговорът на този въпрос да се даде, преди да е отговорено на въпроса как ще се оправи тежкото вътрешноорганизационно състояние на същата тази партия. Пак поради предстоящите избори. Впрочем, в своите медийни изяви преди конгреса Нинова каза, че един лидер трябва да е готов да се кандидатира за президент. Но един току-що избран такъв - едва ли, поне според мен.
Каквото и да е решението на Нинова и новото ръководство на БСП, едно е ясно – БСП на национално равнище ще бъде управлявана като БСП на равнище София. Съвсем неслучайно г-н Овчаров е първото ново лице в новото ръководство. А това определено помага за прогнозите относно успеха на справянето с кризата в левицата.

Ако можем да обобщим, БСП си избра лидер, който може да предизвика внимание и интерес и който има куража да провежда битки. Първото е несъмнено предимство, което – също така несъмнено – ще бъде добре използвано от Корнелия Нинова. И това е добре за социалистите. Второто тя ще може да докаже само след няколко месеца. През които най-логично е да покаже поведение на критична и категорична опозиция. Работещият досега щаб ще се появи като „кабинет в сянка“ и това определено ще разшири публичното присъствие на БСП и ще я върне в политическия дебат. И това също е добре за социалистите. Това, което не е добре, е, че в ръководството на БСП определящият термин ще е по-скоро реванш вместо промяна. В същото време, ако промени не се направят бързо и категорично, социалистите ще ускорят спускането. Но и ако се направят очакваните промени – т.нар. овладяване на организациите и битка за участие във властта, – ускорението пак е неизбежно.

Онова, което сега е нужно и на новия лидер, и на ръководството, е време. Защото те нямат сплотена и функционираща организация, нямат категоричното й доверие, нямат и кадровия ресурс за промените. Но най-вече – нямат време, за да направят всичко едновременно и добре, т.е. с положителен резултат. А точно с него не разполагат. Може би затова Стефан Данаилов реши да говори за горещия стол и падането от него вместо за надеждата и възможностите.