Проф. Александър Чирков: Махнете психопата Москов!  

Проф. Александър Чирков е най-известният наш кардиохирург, направил първата трансплантация на сърце на дете в България. Той е създател на болницата „Св. Екатерина”, известна като „Чирковата болница”, както и на българската школа по кардиохирургия. Спасил е живота на стотици тежко болни.
 
 
- Освен като водещ кардиохирург, вие сте известен и като политик, проф. Чирков. Какво става в държавата ни, ще се пръсне от проблеми?

- Вече нищо не може да ме изненада. Колко пъти сме говорили, колко пъти съм предупреждавал, че нещата в България вървят стремглаво надолу и спирка вече няма. Но никой не обръща внимание...

- Според вас кой ще спечели президентското кресло?

- Не мога да се ангажирам с мнение. Но който и да спечели от обявените мераклии за власт, не виждам и лъч светлина в тунела. Боли ме, най-много за здравеопазването – там е страшно. Не, там е ужасно! Сто пъти сме дискутирали проблемите в него, полза никаква.

- Как приемате вестта, че вдигат заплатите на лекарите с 35%?

- Вдигат заплатите?! Много ми е интересно да видим как ще ги вдигнат! Питам аз как ще ги повишат, когато няма отделени пари за подобно нещо. Да не забравяме - става дума за много милиони левове, при това не еднократна сума, а изплащана всеки месец. В същото време сме в края на бюджетната година. Още: болниците сами трябвало да спастрят парите за новите заплати на персонала си. Питам откъде ще ги вземат? Та здравните заведения са потънали в борчове до ушите, милиони дължат на кредиторите за лекарства, консумативи, ток и какво ли не още.

- Защо тогава официално беше обявено, че едва ли не се слага край на обидно ниското заплащане на медиците?

- Много просто. Защото приказват на ангро като някакви идиоти, като психопати, които пускат информация, без да мислят. Така си правят реклама – вижте ни колко сме добри. Точно преди изборите, нали ме разбирате! Аз никога не обиждам хората и всички, които ме познават, могат да потвърдят това. Но за първи път няма да се сдържа и ще кажа, че самият здравен министър Петър Москов е един психически нестабилен човек. Ще го кажа направо – той е един психопат.

- Все пак как си позволи да излъже 28 000 колеги, сестрите отделно. Това не е ли подсъдимо?

- (Смее се.) Какъв съд, какви присъди... Ами нали затова го нарекох психопат. Само един такъв човек може да говори по този начин, чудя се защо колегите не разберат тази истина. Да, естествено, трябва да бъдат повишени заплатите на лекарите. Има ли нормален човек, който да отрече това. За да не ходят младите на работа в чужбина. Повече от 500 млади лекари годишно загърбват България и търсят препитание зад границата. Не е тайна, че първата причина за това е по доброто заплащане, което им предлагат болниците там. Само че предизборни партенки със споменатите проценти върху заплатите са безсмислица.

- Може би се цели да спре потокът на доктори -емигранти?

- С лъжи ли? Защо г-н министърът не е казал, че ще качи заплатите с 35% още в началото, когато седна на министерския стол? А сега изведнъж, месец преди изборите, когато държавата ни се клати и се говори, че умират най-малко по 100 българи на ден, се сети да прави „добрина|”. Сега се сети да съобщава – това ще правим, онова ще правим. Което, разбира се, няма да стане, просто един предизборен трик.

- Но е голяма обида за цялата гилдия!

- Обида е, разбира се! Като казвам, че министърът е психопат, ще напомня и за сагата с пръстовите отпечатъци, също негова идея. Помните ли преди 5-6 месеца, когато казах, че това е поредното пълно безумие на Москов. И сега какво? Ами нещо замлъкнаха.

- Вероятно заради проблемите с прилагането на пръстовите отпечатъци в болниците?

- Това, че има проблеми, е съвсем вярно. Но истината е и друга – от ЕС ни размахаха пръст. Какво правите, та това е противозаконно! Навсякъде по света е забранено да се взимат пръстови отпечатъци, само полицията има право да го върши. При това за доказани криминални деяния. Хайде де, целият български народ ли е криминален контингент? Ето, само този факт с пръстовите отпечатъци трябва да ви докаже, че министър Петър Москов нещо психически не е в ред. Как не се замисли този човек, когато наложи подобно безобразно „мероприятие”.

- Но нали уж разполага с екип от експерти!

- Да, има създаден някакъв екип, който слуша само Бойко Борисов. Без значение дали последният знае нещо, или не го знае, разбира нещо от медицина или по-скоро не. Каквото му дойде в главата, каквото каже той, това правят в Министерството на здравеопазването.

- Май понамирисва на недалечното тоталитарно минало?

- Още по-лошо е! На Запад е разпространено понятието „вожд на демокрацията”. Да, ние нямаме демокрация, но пък имаме вожд на демокрацията.

- Как ще коментирате скандала с ректора на Медицинския университет в София? Хората не разбраха – кой кого сменя, кой на кого е човек, проф. Чирков?

- Наистина не познавам последния избран ректор. Но пък добре познавам моя наследник в болница „Св. Екатерина” проф. Генчо Начев, който комбинира всичко в този скандал. Всъщност това е човекът, който навремето нищо друго не правеше, освен да играе карти. Но още тогава така изкомбинира нещата, че ми взе болницата.

- Нали самият вие толкова много държахте на него?

- Вярно е, когато дойде при мен, го изпратих в Америка, той е мой ученик, а после ми открадна болницата. Защото като се върна, го направиха шеф на борда на директорите на моята болница. Всички знаят, че аз създадох „Св. Екатерина”. Без да взема и лев от българския данъкоплатец. Всичките пари успях да осигуря от чужбина. Примерно от Холандия ни дадоха повече от 28 млн. евро.

- Каква е сега ролята на проф. Генчо Начев в този скандал?

- Как каква! Той е председател на Общото събрание на Медицинския университет. И дърпа конците, разбира се. Играе много голяма роля в този скандал, който е цинично оскърбление за медицинската ни академична общественост.

- Толкова ли е сладък кокалът „ректор на университет”? Вие бихте ли приели тази длъжност, проф. Чирков?

- В никакъв случай! Какво да правя като ректор? Да стоя като някакъв чиновник зад бюрото ли? И да ми носят купища бумаги да ги подписвам. Аз обичам да върша нещо, от което има полза, да виждам как тежко болните хора се връщат към живота. Друго не ми трябва. Помня как взехме пак от холандците 3,5 млн. евро, подписах, че ги подарявам. Толкова много неща съм направил за България, затова съм и почетен гражданин на Пловдив. Направих и супер старчески дом във Самоков. И въпреки това ми взеха „Св. Екатерина”. В България са си създали един кръг, който наричам „Мафиотна демокрация” и той командва парада и в здравеопазването. Превърна страната в блато на посредствеността.

- Сега във Варна ли строите болница?

- Искам да строя и това ще бъде най-добрата, най-модерната болница. Ако обаче се осигурят достатъчно средства. Знам, че пак ще се намерят разни типове, които ще направят всичко възможно да ми пречат.

- Защо ви пречат, г-н професоре? Откъде се навъдиха толкова врагове, на вас, който сте спасили живота на стотици хора?

- Ако знаете колко мои ученици съм изпратил в Тексас, в Харвард да специализират. В световноизвестната болница „Джон Хопкинс”, в Ню Йорк. Да не говорим за цяла Европа... Няма моя медсестра или доктор да не е изпращан да се учи в чужбина.

- Ако теглите една черта – какъв е резултатът от всичките тези усилия?

- Нула. Само деструкция. Българското здравеопазване не върви на добре, докъде ще стигнем. Да помислим заедно. До под дъното, ако спешно не се смени цялата администрация в тази област.

- През последните години виждате ли здравеопазването да е мръднало поне в една област напред?

- Не съм забелязал. Помня как навремето г-н Тодор Живков разговаряше с мен за болните проблеми в здравеопазването. Помня как дойде в България самият Горбачов и също се срещна с мен. Човекът показа уважение не само към мен, а преди всичко към една толкова малка страна като България, която е развила толкова силна кардиохирургия. Това обаче не попречи арогантно един здравен министър (проф. Гайдарски - б.р.) да ми отнеме болницата. При това лично аз лекувах сина му, дори специално поръчах за него от чужбина един скъп апарат. Да, после го върнах, не сме го плащали. Бяха ми го дали само за сина на министъра да го лекувам. Ето това е благодарността в България. Казано иначе - няма такава. Какво сега, да седна да плача ли?

- Изглежда още ви боли за „Св. Екатерина”?

- Много.

- Имам усещането, че сте вдигнали бялото знаме? Къде са пословичната ви непримиримост и боен дух, съпътствали ви цял живот? Отчаян ли сте?

- Аз съм разочарован, но много скоро ще бъда и напълно отчаян. Огледайте се – има ли повод за оптимизъм?