Вълшебната фуражка  

Иванчо е ученик в Шопския колеж за древни езици. Един ден се прибира от колежа и още от вратата се провиква:

– Тате, днес извърших едно добро дело!

– Браво, сине! Я разкажи да чуем...

- Амии... Петърчо дойде в колежа разплакан и разказа пред всички, че от няколко дни цялото им семейство гладува. Баща му и майка му останали без работа в кризата, а пък баба му е с мизерна пенсия. И аз извадих от джоба си и му дадох десетачката, която ми даде сутринта за джобни.

– Правилно си постъпил, сине! Гордея се с теб! Нали затова дойде демокрацията у нас и Европа ни учи да си помагаме един на друг, особено в трудни години и дългия преход на промяната.

– Тате, ама аз по този повод много се чудих на нашия случай. Че нали от близо година и ти не работиш, щото те изгониха от службата за корупция, не получаваме социални помощи и друга подкрепа, но въпреки това хладилникът ни е пълен с храна. Че как го правиш бе, тате?...

– Много лесно, момчето ми! Имам си вълшебни пръчка и фуражка и само с едно размахване решавам финансовите ни проблеми! – смее се доволен баща му.

– А къде са тези вълшебни неща, тате? – изгаря от любопитство Иванчо. – Защо не съм виждал как го правиш?

– Защото си още малък, сине! С вълшебната пръчка и старата ми полицейска фуражка върша чудеса! Слагам си фуражката, заставам на някое кръстовище и вдигам „слънчогледа“. Спирам някоя хубава западна кола и казвам учтиво на водача: „Книжката, ако обичате!“. А в нея винаги има банкнота-две. Виждаш ли колко е просто и демократично...

– Тате, ама това не е ли престъпление? Не те ли е страх, че пак ще те хванат и ще те вкарат в затвора? – примигва уплашено момчето.

– Че ти къде си виждал у нас голям престъпник в затвора?
 
Спас Вутев, Елин Пелин