Сребролюбци пълнят гуши на гърба на народа

Ако се погребат завинаги човешката злоба, завист и отмъщение, животът би станал по-нормален. Радвам се, че бях права в преценката за някои кандидат-кметове. Свикнали да ги хвалят и величаят, изправени пред неуспех, пред провал, тези хора показват истинската си същност, истинското си лице. Защо, ако на обикновения зрител или слушател, позволил си нецензурни думи и обиди, се отнема микрофонът, на някои се дава пълна свобода да ръсят обиди и простотии.

Визирам обидите на лидери на политически партии, министри и най-вече „лайнометите“ на една кандидат-кметица, несвикнала да губи. Тя показа предостатъчно от себе си като начин на поведение. Остра, нападателна, крайна, гръмогласна, след поднесения „лайномет“ би следвало да се засрами и оттегли завинаги. Това важи не само за нея, но и за всички вървящи по този път.

За съжаление, през последните 35 години България попада все на такива екземпляри, които не носят промяна, а връщат страната с десетилетия назад. Това са хора с извратена логика, която гони разумните, стойностните идеи, породени от искрено желание за подобряване на нещата. Мъдър човек е казал: „Всяка промяна трябва да дойде от нас самите, а не отвън“ (Ганди)! Ние трябва да осъществим промяната, която искаме да видим най-после в България. Всеки от нас може и трябва да участва в тази промяна! Изминалите години не ни научиха, че не някакво правителство, не организация, не синдикат, не лидер могат да променят живота ни. Не ни научиха, че единствено ние като народ, всички заедно, трябва да се вземем в ръце, защото всички досегашни парилапковци, властолюбци, сребролюбци, ограбващи народа си, имат една-единствена цел – да богатеят и пълнят гушите си! Какво направиха и не разочароваха ли народа си всички големи лидери, на които хората залагаха да се промени животът им към по-добро? От всички нас като народ се иска да не се предаваме, да не се отказваме от това, което смятаме за правилно. Да не позволяваме да тъпчат ценностите и достойнството ни. Да скъсаме с примирението към вече до болка нетърпимото! Всичко е в нашите ръце. Нужни са само воля, смелост и упоритост от всички!
 
Валерия Стефанова, Лондон