Случващото се в Хърватия с цените след приемането на еврото е истински шок не само за местното население, но и за нас, българите. Лъжите на политиците, лобиращи за еврото, че няма да има поскъпване, че цените и да се покачат, то ще е минимално и няма да повлияе на качеството на живот, лъснаха в съседната балканска страна. До двадесет и пет, тридесет процента е поскъпването на храните и до осемдесет поскъпването на услугите. И това се случва в страна, която е отличник тук, на Балканите, според европейските критерии. Щом хърватските търговци и производители са си позволили такова драстично безобразно вдигане на цените, тук нашите ще свалят по няколко кожи от гърбовете ни. Щом хърватското правителство е шокирано от тези процеси и не знае как да се противопостави, можем само да гадаем какво ни очаква нас, българите. При тази слаба централна власт, корупция и липса на контрол се досещаме на какъв ценови терор ще ни подложат.
Животът на пенсионерите и работещите бедни ще се превърне в истински ад, в борба за оцеляване. Ами цените на парното, на тока, на дърва, на въглища – нищо чудно да се стигне до масово обществено недоволство. Евроскептицизмът ще набира сили занапред в българското общество. Нищо чудно партиите, определящи се като проевропейски и атлантически, да понесат тежки удари от народното недоволство. В същото време „Възраждане“ ще трупа проценти и избиратели. Инфлацията от последната година, която у нас се изроди и доби чудовищни измерения, е пряк резултат и от политическата криза, в която сме изпаднали. Партиите, независимо на статуквото или на промяната, не са в състояние да стабилизират държавата. Кризата не само се задълбочава, но и сякаш се закотви и не мисли да си тръгва. При такива условия да се пристъпи към приемане на еврото е в ущърб на народа. Отхвърлянето му за известно време не е антиевропейско, а е пробългарско и е насочено към бедстващите народни слоеве. Лошото е, че няма кой да чуе хората.
Кирил Бонев, Пловдив
Все още няма коментари