Преди плачехме за Брежнев, сега се радваме за Тръмп

След наскоро преминалите американски президентски избори започнаха веднага и закачките в интернет. Шегаджия е успял с две изречения да изобрази максимално точно популисткия характер на обещанията на новоизбрания президент: „Тръмп подписа указ, с който задължава слънцето безусловно да изгрява всяка сутрин за период от четири години. Очаква ни период на светлина, топлина, мир и благоденствие“.

Та в този смисъл да им се чудиш на българските медии, които в продължение на седмици ни заливаха с информации за всяка крачка на милиардера. Сякаш за нас, българите, неговият избор е жизненоважен и оттук нататък животът ни ще тръгне по мед и масло. А всички сме наясно, че нищо няма да се промени, напротив може и да стане по-зле за мизерстващите работещи бедни и за българските пенсионери. Особено ако се хвърлим да се превъоръжаваме, за да последваме съвета на американеца. Лошото е, че натам отиват нещата, натовският шеф Рюте веднага запя същата песен, европейските политици един след друг вдигат бялото знаме и започват да говорят в тон с господаря на Белия дом.
Да се чудиш и на националната ни телевизия, която през целия ден с приповдигнат възторг следеше ставащото отвъд океана, прекъсваше предавания многократно, за да видим ухиления Тръмп и намусената, скрита под шапката си Мелания, примерно как  се държат за ръце като влюбени гълъбчета пред камерите. Само че пак камерите успяваха да снимат и пускането на ръцете главно от първата дама, изкуствената й усмивка и желязното изражение, което  придобиваше само след миг. Май че наистина имаше какво да скрие тя под шапката с предпазваща периферия.

Нито дума за желанието на Тръмп да си присвои Гренландия, Панамския канал, да  кръсти Мексиканския залив Американски. Ами празник е, няма да си разваляме настроението, а и ние сме верни съюзници на новия Голям брат. По-старите от нас си спомнят уж „всенародната покруса“ от смъртта на Брежнев, Черненко, Андропов в първата половина на 80-те години. Кината и театрите затваряха, музиката по радиото и телевизията спираше, хората слагаха маските на печал. Е, сега пък с новия съюзник нещата са по-весели, медиите пак са втренчени в него, въпросът е какво ново за нас, обикновените хора. Нищо, няколко дни шумотевица и животът си тръгва постарому. В българския коловоз, с нашите си странно неразрешими вечни ппроблеми, борбата с мизерията и тъжното ежедневие. А телевизиите ще трябва да загърбят смешния възторг и да се върнат към грозната реалност.
 
Сашо Стоименов, Пловдив