Дядо ми бе убит в Междусъюзническата война

Моят дядо Стоян Манчев и единственият му брат Панайотко загиват в разцвета на младостта си, оставяйки 2 вдовици и 5 сирачета.

Днес в условията на много международни конфликти, които предвещават една злокобна трета световна война, е време човечеството да каже „Стоп“ и да принуди държавниците да седнат около кръглата маса на преговори. Да се решат спорните въпроси спокойно и разумно, без закани и дрънчене на оръжие. Нека историята ни бъде поука. За просперитета на човечеството са нужни мир, разбирателство и взаимопомощ между народите. Спомените ме връщат в годините, в които е надделявала военната сила, а не разумът, в резултат на което човечеството е заплатило с цената на много скъпи жертви. Моите дядовци са дали живота си в защита на една справедлива кауза.

След приключванетo на Руско-турската война е възстановена българската държава във всички сфери на обществено-икономическия и политически живот. Съгласно Санстефанския мирен договор тя опира на три морета, като включва в териториите си земите, които са ѝ принадлежали. Териториалната цялост на България е застрашавала в много отношения някои от европейските страни. От друга страна, Османската империя е търсила и най-малкия повод да анулира този договор. Нашето правителство е било наясно, че възстановената българска държава може да просъществува само с наличието на силна българска армия, съсредоточена най-вече по границите с Турция и Сърбия.

Всеки българин е бил готов с цената на живота си да защити националната независимост и териториалната цялост на България. Един от милионните радетели за национална свобода и независимост е и моят дядо Стоян Манчев Лазаров от с. Шишковци. Той е роден през 1885 г., служил е в 13-и полк, геройски загинал за свободата и националната независимост на 18 юни 1913 г. при с. Злетово, до малката рекичка Злетовска, на 20-30 км от гр. Кочани, Македония.

С интерес чета и препрочитам българската драматична история, особено в периода на Балканската и Междусъюзническата война. Много достоверно събитията са пресъздадени в нашия исторически архив. Младите българи трябва да помнят, че за тяхната свобода и национална независимост са загинали хиляди патриоти, без да пожалят живота си.

111 години изминаха от героичната смърт на дядо ми Стоян Манчев (Тането). През 1905 г. той е повикан на редовна военна служба. За всеки български младеж военната повинност е била едно достойно и героично изпълнение на дълга към родината. Заедно с дядо ми и брат му в Междусъюзническата война са учствали неговите сънаборници от с. Шишковци. Ето какво разказа Никола Митов за героичната смърт на дядо ми. Възвишението над с. Злетово било укрепено от мощна сръбска армия, предварително заела позиции. Българското командване искало непременно това укрепление да се превземе. Затова издава заповед на 18 юни 1913 г. да се атакува това сръбско укрепление. В първите редици бил и дядо ми с неговия приятел Никола Митов. На сутринта започнал щурмът за превземането на височината. Сръбската армия започнала къртечен и бомбен удар срещу настъпващите български войски. Към 10:30 часа е дадена команда „Напред!“. Дядо пръв се надигнал, но не е могъл да се изправи, поразен от вражески куршум, силно извикал „Напред!“и издъхнал.

111 години след тези събития препоръчвам на поколенията млади българи да отдадат почит и уважение към паметта на загиналите техни предци. Да знаят, че свободата и независимостта на България трябва да пазят като зениците на очите си.
 
Милчо Спиров, с. Шишковци