На какво можем да научим света

Да поставим началото:

Да оцени уюта на добашната обстановка
Докато действието в американските вицове неизменно се развива в каубойски бар, българските шеги се въртят около гостуванията у роднини и приятели. Това не е случайно. Българите се веселят по-добре вкъщи. Все пак няма как да направиш челна стойка след третата чашка в ресторанта. Няма как цялата ти компания да изиграе един Туистър в бара, а после да запеете македонски песни, без да ви изритат. Е, може би има, но това е още един плюс за нас, тъй като баровете отварят по тъмно и затварят по светло, за разлика от повечето места за запой в другите държави.

Ритуалното ходене на гости е освобождаващо, а заедно с това е и един от най-големите фактори за сближаване с околните. Понякога сближаването е толкова силно, че води до саморазправа с моторна резачка или трета степен битови скандали, но нека бъдем позитивни.

Да умее да празнува
Любимото хоби на поколения българи – яденето и пиенето, успява да намери приложение във всеки момент от ежедневието ни. Трудно ще чуете словосъчетанието „песни за маса”, където и да е по света, освен у нас. Фразата "Спортувам само на маса" отразява фактите, че семейните и приятелски тържества традиционно продължавата минимум едно денонощие и се отличават с постоянен приток на храна и алкохол, което превръща мероприятието в истинска олимпийска дисциплина.

Изразът „обичам зеленчуци, расли на кокал” показва кой хранителен елемент взема превес в традиционната ни кухня. Фактът, че успяваме да намерим деликатесно приложение на всички части от тялото на животното, които разглезените представители на другите нации изхвърлят, например уши, крака, кожичка, зурла и други, разкрива, че ние българите се отличаваме не само с оригинален вкус, но също така и с пестеливост и разум.

Да бъде практичен
Дотук стана ясно, че винаги сме готови да се веселим като за последно. Едновременно с това обаче умеем да бъдем много практични. Тези две качества са преплетени в съмнителния роден израз „Цветя и бонбони не пия“, превърнал се в неостаряваща класика.

Да отрази красотата на жената
Сега да не вземете да си помислите, че българите нямат очи за красивите неща. Напротив, ние сме естети. Може ли да съществува текст за България, в който да не е  спомената пословичната красота на българката? Българските жени наистина са много красиви и добре поддържани, особено преди да се омъжат.

Да цени семейството
Да поддържаш топла, на моменти люта като шкембе чорба, но също толкова питателна връзка с всичките си роднини, е талант. Талант, от който средностатистическия швед би го заболяла главата. От това обаче губи само той. Защото през целия си живот шведът ще посети едва десетина сватби, при това на хора, които наистина познава. Пълна скука. Японецът пък няма шуренайка, баджанак или поне девер, който да разнообразява живота му с неочаквани гостувания и безкрайни споделени истории. А финландеца си няма терлици, изплетени от баба му, за да го топлят в дългите студени нощи.

Така че следващия път, когато стринка ти започва да те ядосва с непоисканите си съвети и напътствия за живота, не се сърди, ами се усмихни от радост, че я имаш…

Да има свободен дух
Да пиеш съвсем легално бира в парка, без да увиваш шишето в картонена кесия и без да те глобят. Да се наслаждаваш на ароматното българско вино и дългите кафета с приятели. Да гледаш дисплея на телефона си по-рядко, защото плочките по тротоара са разбити. Или пък защото дърветата покрай теб са много красиви… Абе, важното е да не се зазяпваш в телефона. Да имаш достъп до красотите на някое диво природно кътче на разстояние максимум час от центъра на града ти. Да спазваш по-малко правила. Да не бързаш... чак толкова.

Мария Петрова, Варна