Едва 8-годишно момиче, през далечната 1943 г. Боянка застава като модел пред прочутия художник в родното си село Шишковци, за да се превърне в едно от най-разпознаваемите лица в изобразителното изкуство – това от картината „Момиче с ябълки“. Въпреки че тогава е била съвсем малка, тя пази в сърцето си ярки и скъпи спомени за него.
„Майстора ще остане като един светец, изпратен от небето, отнякъде, да нарисува кюстендилските красоти, моми и невести и деца. Дойде в училище. Тръгна откъм прозорците, обръщаше всяко дете към себе си, хваща отгоре главичката и я обръща, да му види очичките, изражението. Мина така първата редичка, мина втората, дойде на третата, аз бях на първия чин – завъртя ми главичката, а аз през това време си мисля: „Ох, дано мен ме избере“.
Кой знае как са ми светнали очичките към него, и той застана и вика: „Ето това детенце“, разказва Боянка днес.
След като я избира за свой модел, Майстора отива в дома на детето, за да поиска разрешение от семейството ѝ. По-късно двамата се срещат отново, а Боянка си спомня как по време на разходка му казала, че няма да може да я рисува, защото семейството ѝ е много бедно.
„Вървяхме по улицата и викам: „Няма да можеш да ме рисуваш“. Той клекна до мен, както беше два метра и кусур, а аз осемдесет сантиметра, хвана ме така за брадичката, гледа ме и каза: „Защо да не мога да те рисувам?“, разказва тя.
Майстора се уговаря с Боянка да започнат работа по картината още на следващия ден. Той я рисува в продължение на пет сутрини.
Аракчиева описва художника като човек, който наблюдавал внимателно светлината. Държал всичко, което рисува – човек, плодове или природа – да бъде огряно от слънцето. Спомня си и за навика му да ходи бос, защото вярвал, че утринната роса му дава сили. В речта му, разказва тя, често звучали умалителни думи. Един от най-ярките ѝ спомени е свързан с начина, по който Майстора показвал готовите си картини. На селските празници ги подреждал без рамки край стените на къщите, така че всеки минувач да може да ги разгледа.
В свои интервюта Боянка разказва кога го е срещнала за първи път: „Бях около 5-годишна. През прозореца гледам – минава един много висок човек, слаб, с огромна бяла брада. И си викам: „Ето, Боже е слязъл и ходи по нашия път“, спомня си тя. „Майка ми беше малко по-невярваща и ме попита: „Къде го видя?“. След това тя дойде, погледна и ми каза: „Не е дедо Боже, а е Рисувачо“. Така му викахме в селото.“
Юбилеят на жената, увековечена в знаменитото платно „Момиче с ябълки“, бе отбелязан с уважение от Художествената галерия в град Кюстендил. Боянка участва по традиция и във фестивала „Балканска черга“, с който от години е тясно свързана. Тази година той се проведе от 18 до 20 септември за 14-и път. Там Боянка Аракчиева е специален гост и винаги получава многобройни поздравления.
Все още няма коментари