Зная, че има няколко вида кантарион. Кой от тях е лечебен и може ли да се отглежда в двора?
Марин ПЕТРОВ, Чирпан
От 50-те вида кантариони навсякъде се срещат два: обикновен и четириръбест. Тези многогодишни растения могат да растат успоредно, близки са по хибитус, но цъфтят по различно време: четириръбестият кантарион (петниста звъника) с 2-3 седмици по-рано.
В медицината се използва обикновеният. Ако се погледнат листата му срещу светлината, много добре ще се видят прозрачни точки или отвори и още кръгли тъмни петна по тях. Четириръбестият се отличава с по-едрите си листа, с черни точки, но липсват прозрачните.
Народната мъдрост го смята за средство срещу 99 болести. Биологичноактивните вещества на кантариона притежават лепкави, противомикробни, кръвоспиращи и противовъзпалителни свойства. Използват се запарки и отвари от кантарион срещу ревматизъм, заболявания на стомашно-чревния тракт, черния дроб, жлъчката, цистит. Размножава се със семена, които се сеят през втората половина на октомври или рано напролет, като 2-4 г семена са достатъчни за 10 квадратни метра. Дълбочината на засяване на семената е 1-2 см. Пониците му са много дребни, затова в първия период от развитието им са нужни особено внимателни грижи, плевене и поливане. След поява на първата двойка същински листа се извършва прореждане, като се оставя между растенията разстояние 25-30 см. Кантарионът зимува без укрития. Започва да цъфти на втората година. Събирането му като суровина започва, след като разцъфне, като се режат върховете на съцветията с дължина 25-30 см, когато по-голямата част от цветовете още не са се отворили.
Суши се под навес, в сухи, добре проветриви помещения, не допускайки да попадат върху тях преки слънчеви лъчи. След като изсъхне, се оронват цветовете и листата от дебелите стъбла.
Все още няма коментари