Дядо ми лежа в затвора и преди, и след Девети

За странните обрати на човешката съдба и общото на режимите преди и след деветосептемврийските събития от 1944 г. е следната история. Моят дядо - скромен и трудолюбив човек, е обикновен симпатизант и член на БЗНС в трудните и гладни години след Първата световна война в китното възрожденско Панагюрище. Земеделците управляват начело с Александър Стамболийски и животът постепенно започва да побеждава и заличава раните от войната. До преврата от 9 юни 1923 г., когато Стамболийски е  убит, огромна част от неговите симпатизанти са хвърлени в занданите. Сред тях и дядо ми.

След продължителен престой в Пазарджишкия затвор подписва декларация за отказ от политическа дейност и е освободен. Като дребен занаятчия се връща към всекидневието и семейството си. И така, до сакралната за някои дата 9 септември 1944 г. Когато е обявен за народен враг, чорбаджия, защото е имал двама наемни работници, единият от които е дори роднина. На външната страна на дувара, обграждащ семейния двор, е лепнат надпис – „Кулак - народен враг”. Ударна група от неколцина комсомолци всекидневно минават пред дома ни, за да громят и обиждат семейството. Скоро дядо ми е арестуван и без съд е въдворен на работа на мините в Перник. Бит, унижаван, поставен в нечовешки условия на денонощен непосилен труд, той все пак оцелява.

До края на живота си затворникът, репресиран от два режима, не обичаше да говори за случилото се с него. Само понякога си позволяваше да се самоиронизира и като политик, и като занаятчия - капиталист. Това - силният дух и чувството за самоирония, му помогна да преживее и да забрави обидите и огорченията от двете епохи.
 
 
Иван Асенов, София