141 дни изтезавали Капитан Петко войвода

Историческата дата 3 март, на която България ще чества за 138-и път освобождението си от турско робство с помощта на Русия, би трябвало да е повод да се замислим за приноса на предците ни за свободата и независимостта на Родината. Безспорна за това велико дело е решаващата роля на Русия, заплатила жадуваната вековна мечта на българите с кръвта на над 200 000 руски жертви. Значителни са обаче и заслугите на мнозина достойни синове на нашия народ за каузата на свободата и независимостта. В случая не е достатъчно само да споменем знайния славен подвиг на българското Опълчение в битката с турската армия на връх Шипка. Години преди началото на Руско-турската война сред населението в областите под османска власт се разрастват хайдушкото движение и други форми на борба срещу поробителите. На тази самоотвержена борба е посветил живота си и легендарният Капитан Петко войвода. От 1861 до 1879 г. той води четата „Тракийска българска революционна дружина“, която се бие срещу турската власт на широка територия в Беломорието и Южните Родопи.

Лично съм изпитал вълнението и гордостта от прославените в народното творчество, книгите и серийния филм по сценарий на писателя Николай Хайтов подвизи на великия войвода в градчето Морония в Западна гръцка Македония в района на Гюмюрджина, сега Комотини. Там пих вода от „Чешмата на Петко войвода“ в центъра на градчето и наистина много ми се услади! На крачки разстояние от историческата чешма и е малката църква, в която се е молил войводата. През декември 1877 г., три месеца преди края на войната, след продължителна обсада четата му влиза в града и го освобождава от турската власт. Тогава там са живели в хармония българи и гърци. След многократни прекроявания на териториите на Балканите през 1920 г., след Първата световна война, Морония попада в границите на Гърция. Но и днес това градче е свидно място за България, с която то е свързано още от времето на хан Крум през IX век. През 896 г. цар Симеон Велики го включва в границите на българската държава. В Морония и района около него в древността са живели траки, чието вино е възпято в “Одисеята“ на Омир. С това вино Одисей по време на странстванията си упоил великана циклоп Полифем, за да се освободи заедно със своите сподвижници от ареста в пещерата на митичния циклоп.

Смелият български патриот и революционер Петко войвода, роден в българското село Доган Хисар в Беломорска Тракия като Петко Кирков Каракиров, става хайдутин на 17-годишна възраст. Като юноша се научил да пише и чете на български с гръцки букви. Обичал да пее хубавата родопска песен за Делю войвода и да играе хоро. В богатата борческа биография на войводата се вписват военното образование в Атина и сътрудничеството с Джузепе Гарибалди, с когото се среща с 1866 г. Отсяда в дома на великия италиански революционер и двамата организират прочутата „Гарибалдийска дружина“ от 220 италианци и 67 българи, която вдига Критското въстание срещу Османската империя и за връщане на острова към освободената вече от турската власт Гърция. Там в битките Петко войвода отново се проявява като храбър и опитен лидер и затова започват да го наричат Капитан. След потушаването на въстанието от турците той напуска острова, но не капитулира пред турската армия. Известно време живее в Александрия и Марсилия.

След превземането на Морония от четата на Капитан Петко войвода и освобождението на България през 1878 г. войводата разпуска бунтовниците. Руският генерал Скобелев, който знаел за неговите подвизи, го кани да му гостува. Войводата заминава за Русия, където е представен на император Александър II - Цар освободител, както го е наричал признателният български народ. Императорът го произвежда в чин капитан от руската армия, връчва му орден за храброст „Георгиевски кръст“ за участието му във войната и го дарява с имение от 160 000 декара в Киевската губерния. Копнежът за любимата му България обаче бил толкова силен, че скоро той продава имението и се завръща в България.

През 1880 г. заживява във Варна, където се жени за втори път за Рада Кравкова от Казанлък. Рада е от котленския род на известния капитан Георги Мамарчев, сестра на видния казанлъшки книжовник и общественик Иван Кравков. Първият му брак, от който войводата има син на млади години, е от гъркиня, с която известно време живели заедно в Ипсала. Безпокоейки се за детето заради бунтовническата дейност на Петко, съпругата му не пожелала да го следва в рискования му житейски път на хайдутин и останала при баща си.

Голяма е ролята на Капитан Петко войвода и за тракийското движение на българското население, останало след Освобождението в пределите на Турция. Той е и сред основателите на Демократическата партия във Варна.

През 1891 г. русофилът Петко войвода е оклеветен за опит за атентат срещу премиера русофоб Стефан Стамболов. Синът му от първия брак, който живеел с него във Варна, е изгонен от България, а имотите, купени с парите на баща му, са конфискувани. При обиск в дома им градоначалникът Спас Турчев заграбва и спестяванията на войводата – 110 акции на стойност 44 000 златни лева и още ценни книжа за около 16 000 златни лева от продажбата на имението в Русия, с които войводата се надявал да осигури старините си. През 1892 г. той е изтезаван 141 дни и хвърлен във варненската тъмница Ичкале в подземията на стари римски терми. След това е интерниран в Трявна. След падането на Стамболов на 18 май 1894 г. Капитан Петко войвода се завръща във Варна, където умира на 7 февруари 1900 г. Признателните варненци му издигат паметник. Сега монументите на легендарния български воевода са над 20 в цялата страна. Негов паметник има и в Рим на Хълма на гарибалтийците.