Една голяма певица

Стамболка Генадиева пее в Париж по покана на Жилбер Беко

Напуска този свят в една и съща година с Краля на френския шансон

Звезди 29 март 2016, 15:54

0 коментара

Поканата

Факсимиле от поканата

Стамболка край чешмата в Годеч

автор

Ретро

Няма българин в Западните покрайнини, който да не знае коя е Стамболка Генадиева. Тя е великолепната изпълнителка на шопските народни песни от Годечко-Царибродския край. След публикуване на интервюто с покойната народна певица Дука Стоянова от Цариброд пожелах да се разровя в архива, да поговоря с хора, познавали Стамболка, и да напиша кратък очерк за нейния творчески и житейски път. Оказа се, че е трудно с една статия да бъде представен истинският образ на тази талантлива, благородна и много уважавана, особено в родния си край, жена.
Сега разбирам защо Дука Стоянова наричаше Стамболка „моята сестра”. В името на приятелството между двете народни певици, родени недалеч една от друга, но разделени с граница, нека да припомним на нашите читатели интересни неща от биографията на Стамболка Генадиева – чаровната изпълнителка на шопските народни песни.
Стамболка Генадиева е родена в малкото градче Годеч, скътано в подножието на Стара планина, но дало много будни и учени хора. Годечани много държат на своите земляци, прославили с песен, изкуство и наука градеца. Такива безспорно са преводачът на „Илиада” проф. Александър Милев, Васка Емануилова, една от първите жени скулптори в България, акад. Игнат Емануилов, създател на Института по микробиология към БАН, поетът и преводачът Първан Стефанов и, разбира се, училият в Прага културен деятел и флейтист Киро Шуманов, от чиято ерудиция Мърквичка бил толкова очарован, че му подарил своя картина. По-късно, на погребението на Шуманов, Мърквичка, придружаван от членовете на танцовия състав „Средец”, свирил за последно сбогом на флейта над гроба на своя приятел. Годечани особено се гордеят с народната певица Стамболка Генадиева, прославила в много страни по света шопската народна песен и най-вече песните от Годечкия край.
В Годеч ми казаха, че Стамболка от малка обичала да пее. Целият й род бил певчески надарен, но тя особено харесвала бързите хумористични песни, които пеела нейната леля. Държала да подчертае: Аз пея от 19 години.

Най-приятно ми беше, когато събирахме царевицата. Тогава можех да отпусна гласа си

От Емил Сергиев, който е голям изследовател на Годечкия край, разбирам, че истинският „откривател” на Стамболка Генадиева е Киро Шуманов, който завел Борис Машалов у тях, за да я чуе как пее. На другия ден баща й я завел в София на прослушване и още тогава разбрал, че бъдещето на дъщеря му, току-що завършила Техникума по машиностроене през 1957 г., не са машините, а пеенето. Сред хората, най-много помогнали за нейното израстване, са Борис Машалов и Борис Карлов. Певческата й кариера започва в тяхната група „Тракийска песен”, а 10 години по-късно става член на „Шопския ансамбъл за народни песни и танци”. В ансамбъла на Борис Машалов пее с Костадин Гугов. Най-много участия натрупала с оркестъра на Иван Шибилев. Имала е към 15 000 концерти в страната и чужбина. Известна е с това, че върху мелодия на Борис Машалов написва текста на сърцераздирателната песен „Старино, Стара планино”. Емил Сергиев се възмущава, че

днес можем да чуем как се пеят нейните песни, но никой не споменава нейното име

И с основание пита „Защо?!”.
Стамболка била и много състрадателен човек. Помагала на хората, може би оттам е силното й желание да доведе в София Дука Стоянова от Цариброд, за да я направи народна певица. Истински е обичала българите от Западните покрайнини, знаейки, че и те обичат нейните песни. В една от класациите на емисиите за чужбина към Радио София, в конкурса за изпълнител печели първо място заедно с Емил Колев и Павел Сираков. Това особено я радва, защото знае, че това е оценката на слушателите. Притежава голямо майсторство в изпълнение на народни песни от Годечко с неизбежното „тресенье”. Сред песните й се открояват хумористичните „Посадила баба”, „Вело, моме”, „Ерген одих”, но и такива, които те карат да плачеш. Усетила цялата красота на звуците с песента „Старино, Стара планино”, пленява всеки докоснал се до нейния репертоар. До сърцето на всеки достигат думите на песента „Излезла е Вела”, в която се пее за момата, дадена в къща „на върли душмани”, които не пожалват даже и брат й. В „Йове, малай моме” Стамболка кара слушателите да плачат за Йова, тръгнала да търси „травка за отравка и въженце за бесило”. Като истинска певица,

владее магията на сцената и прави съпричастна публиката

не само в България, но и в Унгария, Чехословакия, СССР, Монголия, ГДР, ГФР, Австрия, Италия, Холандия, Норвегия, Франция, Турция, Китай. През 1972 г. с песента „Узни ме, Севдо” гласът й се носи от откритата сцена в Цариброд чак до върховете на Стара планина. „Пееше - казваше известният царибродски актьор Ангел Георгиев Бабараката, - сякаш искаше да покори Вселената”. И може би беше прав. Защото и Ангел Георгиев, макар и самодеен актьор от Царибродския театър „Христо Ботев”, покоряваше, макар и като самодеен актьор, театралните сцени в Сърбия. От Емил Сергиев разбирам, че си е водила дневник, от който могат да се разберат важни неща за нейния живот, но и за развитието на българската народна песен като цяло.
От една покана, отпечатана на френски език и запазена от нейния съпруг Костадин Грозев, разбираме, че на 16 август 1970 г. Стамболка пее български народни песни в Париж като гост на Жилбер Беко. Върху вътрешната страна на поканата има снимка в народни носии на Стамболка и придружаващия я кавалджия. Жилбер Беко, според спомените на Стамболка, много харесвал българския фолклор и българските народни песни, особено темпераментните шопски, които пеела тя. Така чрез Радио София я поканил да му гостува в Париж.

И благодарение на Стамболка шопските песни от Годечко зазвучали в Париж

Възхитен от изпълнението на Стамболка и кавалджията, чието име за съжаление не знаем, Жилбер Беко ги кани да му гостуват три дни в неговата вила край Париж и те приемат. И запазват до края на живота си приятелски отношения. Знаменитият певец с 50-годишна кариера, наричан още „краля на френския шансон”, със знаковата „Натали”, е автор и изпълнител на около 400 песни, голям брой от които хитове. 33 пъти е пял на сцената на прочутата зала „Олимпия” в Париж. В България през 1971 г. е гост на „Златният Орфей”. Затова трябва да ни прави чест, че певец от неговия ранг е оценил по достойнство българската народна песен и певицата Стамболка Генадиева.

Демокрацията поболява певицата и я сваля от сцената

Какво се случва обаче със Стамболка по-късно? В началото на демокрацията разочарованието, подобно на мнозина нейни колеги, и нея не я подминава. През 1990 г., след като отива в Концертна дирекция, където се води на щат, чува да й казват: „Вие сте дотук”. Понеже не е имала необходимите години за пенсия, през 1992 г. се пенсионира със 72 лева пенсия. „За мен вече няма сцена. Моят живот свърши”, били думите й преди окончателно да спре да пее. В резултат на силния стрес, който изживяла, получава диабет и куп други болести и през 2001 г. умира. Годината е същата, в която и Жилбер Беко си отива от този свят. Само че, за разлика от Стамболка, той си отива като достойно оценен гражданин на Френската република.
Зденка ТОДОРОВА