Краката на Татяна Лолова - дълги 121 см

След завършването си, през 1955 г., Татяна Лолова е назначена в русенския театър. В края на следващата година, на 26 декември 1956 г. - тя става първата актриса, назначена в новосъздадения Сатиричен театър. Българската София Лорен. Така наричат Татяна Лолова бойните й другари от Сатиричния театър, с които основава комедийната трупа преди 60 години. Актрисата все още държи рекорда по най-впечатляващите крака, бродили някога из сценичните коридори. Тя се слави и като дамата с най-тънък глезен. Затова все още има мъже и нейни колеги, които въздишат по нея. 

Според наши източници от артсредите 

краката й са дълги цели 121 сантиметра,
 
което си е направо за “Гинес”. Навремето Таня била в мислите и сърцата на всички, работили в театрите, припомнят си запознати.

"Животът е споделяне. Срещите с публиката ме зареждат, дават ми самочувствие, карат ме да се чувствам необходима. Годините? Те със сигурност забавят малко темпото, но не могат да ме откажат от удоволствието да общувам", споделя Лолова. 

Неслучайно тя получи “Аскеер”. Тя е умна, хубава, кокетна, щедра, прибрана, смешна и трогателна фурия. Присъствието й е достатъчно магнетично, за да изнесе цял спектакъл на гърба си. Както се случи и с “Дуенде”в 199. Спектакъл, който й приляга като кралски плащ върху аристократичните й рамене. 

“Дуендето е сила, а не поведение, то е борба, а не понятие. Дуендето не е в гърлото, то идва от петите. Това значи, че то не е въпрос на умение, а на истинска, жива форма, на кръв, на древна култура, на създаващо действие. Тази тайнствена сила, която всеки чувства, но никой мислител не е обяснил, всъщност е духът на всичко земно”, пише Лорка.

Но любимката на поколения българи е стеснителна, дори срамежлива дама

Тя запазва и до днес притеснението, което носи от малка. "Въпреки показността на професията ни аз предпочитам да наблюдавам света и хората отстрани. Не обичам да съм непрекъснат център на внимание. Живот на показ е доста изтощителен."

Може би заради тази вродена стеснителност в битието на Лолова няма нищо "пикантно", което да човърка нездравото любопитство. Над 50 години тя споделя живота си със Славето. Той е дългогодишен театърмайстор. Срещат се по най-тривиалния начин - в театъра. Едно столче, което той нарочно разхлабва, за да "потъне" актрисата, е формалният повод двамата да се видят по друг начин. И да разберат, че това е любов. Следват разходки в планината, откраднати усмивки. И една пейка в парка, на която става ясно, че те ще бъдат семейство.

Преди да я срещна, си взимах по много от живота. Имах приятелки, бях непрекъснато в големи компании. Но след като я срещнах, се промених. Тя е единствената жена, която ме интересува. Обичам я като човек и я уважавам като актриса. Не мога да си представя живота си без нея, признава Славето с вълнение. Тя все още ме ревнува понякога, добавя мъжът до голямата актриса.

Истината е, че Славето командва у дома, 

нищо, че хората си мислят, че аз съм тази, която се налага, споделя голямата актриса.
 
"Славето е един от моите шансове в живота. Може би най-големият заедно с нашия син Сава. От години съм и щастлива баба. Спомням си, че когато се появи на бял свят първородният ми внук, имах представление в театъра. Играехме "Рожден ден" на Харолд Пинтър в постановка на великолепния Стоян Камбарев. След поклоните почерпих публиката с бонбони. Казах им, че най-после съм истинска баба.

Така де, от 20-годишна все играя лели, стринки и по-възрастни жени в театъра и киното. Колегите ми си отдъхнаха. Казват ми: Таня, най-после ще престанеш да се правиш на млада! За тяхно, а и мое успокоение аз винаги ще се правя на млада, но за моите любими внуци ще си бъда баба!"