На 31 юли актьорът Велко Кънев щеше да навърши 77 години. Макар да не е сред живите вече близо 14 години, паметта за него остава жива – както на театралната сцена, така и в сърцата на приятелите му и на поколения българи, които не могат да забравят гения му.
Велко е роден в Елхово през 1948 г. Учи в местното училище. Като актьор по-късно разказва, чe детството му минава в оскъдица. Баща му взема ниска заплата като шивач в местното поделение, а майка му, наричана леля Кера от всички приятели на Велко, е домакиня и стои вкъщи. Тя е шефът у дома. Когато умира баща му, леля Кера започва работа като реквизитор в театъра към местния Дом на армията.
В детството си Велко върши обичайната селска работа, отредена за момчетата. Той излиза с другите си връстници да пасе биволите на дядо си, помага на чичо си да копаят пръст от Тунджа и да я пренасят с неговите яки унгарски коне до тухларната.
Малкият Велко обича музиката. Свири на акордеон, после на йоника, вземайки уроци от капелмайстора на военния оркестър на Елхово. Въпреки че е срамежлив, отива в читалището на Елхово, наречено „Развитие“, за да се занимава в свободното си време с нещо полезно. Общинският театър на Елхово, чиято база е читалището, е прочут сред аматьорските трупи, а негов лидер е режисьорът Стойчо Стойчев. Той вероятно е усетил маршалския жезъл в раницата на момчето.
Велко кандидатства във ВИТИЗ през 1968 г. по настояване на майка си, която вижда дарбата му. И дори тя подава документите с помощта на софийски приятели. Любопитно е, че е скъсан на втория кръг от проф. Гриша Островски, който обяснява, че момчето няма талант. Вероятно силно срамежливият и притеснителен провинциалист е бил затворен, некомуникативен и оставя впечатление на темерут. А това е противопоказно за професията артист. Обаче се намесва Апостол Карамитев – член на комисията от преподаватели, и взема Велко в своя клас. Това е последният випуск на легендарния актьор, който умира през 1973-та – годината на завършване на неговите възпитаници.
След като се дипломира, Кънев играе в Драматичен театър „Стефан Киров“ в Сливен от 1973 до 1976 г., после – в Сатирата, а от 1979 г. е член на трупата на Народния театър „Иван Вазов“.
В Сатирата Кънев има възможност да наблюдава отблизо Калоянчев, когото счита за втори учител след Карамитев. Професорът му във ВИТИЗ веднъж го зарадвал със сравнението с комедийния колос: „Като стръв, като хъс, като енергия – да не ти стига сцената, приличаш на Калоянчев!“.
Една вечер след озвучаване на филм в Киноцентъра Велко, който карал 18-годишна шкодичка, вижда Калата да се мотае около бариерата на входа. Служебната кола закъснява и Велко му предлага да го свали до града. Калоянчев се оглежда наоколо за зрители и започва театър. Развиква се гръмко: „Как, аз да се кача на шкода! Никога няма да се кача на шкода!“. После тихо казва на Велко да се отдалечи на сто-двеста метра от портала, той щял да отиде при него. Отмества се Велко от портала и след малко пристига Калата. Наближават жилището му в „Лозенец“ и той пак нарежда да не спират пред неговия вход на блока, а на стотина метра. Калата излиза от колата и започва да думка силно по нея: „Това кола ли е, бе! Кой се качва на такава кола!“. Сума зяпачи се събрали да видят каква кофти кола кара Велко Кънев.
През 1979 г. режисьорът Никола Петков работи върху пиесата „Милионерът“ в Народния театър, в която трябва да играе Емил Джамджиев, но той внезапно се разболява и трябва да му намерят заместник. Петков в това време репетира друга пиеса с Велко Кънев и предлага на директора на театъра Дико Фучеджиев да го пробват на мястото на Джамджиев. Това отваря на Кънев не само шанс за роля, но и за щатно място в Народния.
Изиграл е над 40 роли в театъра. За превъплъщението си в пиесата на Константин Илиев „Великденско вино“ получава „Аскеер“ за главна мъжка роля през 1994 г.
Филмографията на Велко Кънев е повече от забележителна, а една от емблематичните му роли е в шедьовъра на Николай Волев „Да обичаш на инат“. Публиката го обожава от култовия „Оркестър без име“, който актьорът смята за „най-страхотния български филм“.
По-късно целият народ се радва на НЛО – звездното шоу на актьорското и приятелско трио Велко Кънев, Георги Мамалев и Павел Поппандов. Проектът прераства и в телевизионно предаване.
За съжаление, през последните години от живота си големият актьор води тежка битка със заболяване на гласните струни. През 2007 г. му е поставена диагноза рак. След лечение в Германия и краткотрайно подобрение през 2008 г. той успява да се върне на сцената с моноспектакъла „12 разгневени монолога“, който бележи и 60-годишнината му. Болестта обаче се оказва по-силна и на 11 декември 2011 г. актьорът си отива от този свят на 63 години.
Все още няма коментари