“Театър е имало, има и ще има. Радват ме тези млади лица в залата”, каза Зафирова. Тя благодари на Малък градски театър “Зад канала”, в който играе през последните 25 години.
Някога младата Илка разбива софийския елит с образа на Вълчицата. Това за нея е наистина грандиозен старт в киното и всички говорят за младата актриса и героинята й. Илка Зафирова е неотменна част от столичната бохема от 60-те и 70-те години на миналия век. Израснала е в семейството на домакиня и инженер по галванотехника, който завършва кариерата си като осветител в Музикалния театър. Именно там пламва любовта й към изкуството и сцената. Някога семейството й се сдобива с етаж от къща на мястото, където сега се издига молът на "Ал. Стамболийски". Илка е записана в Еврейското училище, където е едно от трите българчета. В класа й освен еврейчета имало и доста циганчета от ромски музикални фамилии.
През 60-те тя се омъжва за кинодокументалиста Оскар Кристанов и ражда дъщеря си Неда.
През 1975 г. се развежда и обича да се шегува, че тя е единствената след Марлон Брандо, която си е върнала "Оскар"-а
Иначе многобройни са били флиртовете й и мъжете, които са й предлагали сърцето и ръката си. "Винаги съм избирала театъра пред всичко, дори пред любовта", констатира Илка Зафирова и си припомня как единственият й вече бивш съпруг Оскар обичал да й казва: "Ти си толкова самостоятелна, че не предизвикваш никакво желание човек да се грижи за теб". Тя смята, че всичко е въпрос на характер, но определено няма мъж, който да може да каже за нея "сладката Илка".
Наричали са я как ли не: таралеж, фурия, рогач, драка... Всъщност тази й слава идва от прословутата й придирчивост и взискателност, които обаче тя проявява на първо място към себе си. Съвсем основателно я наричат още и: магнетична, шармантна и ексцентрична. Заради гаврошовското излъчване; заради гласа, навяващ усещането за много изпушен "Житан"; заради лицето, сякаш слязло от някоя филмова лента от френската "нова вълна"...
Актрисата е благодарна на случайността да учи в еврейско училище между еврейчета, защото смята културата им и тях самите за безкрайно интересни. Илка Зафирова не смята себе си за лидер, не е била и такава като дете, но много я бивало в организацията на дадено събитие. Като ученичка обичах да изляза пред класа и да изиграя това, което съм гледала. В онези години в кварталите имаше клубове на Отечествения фронт - нямаше събрание в тях, на което аз да не рецитирам стихотворение.
Едва ме приеха във ВИТИЗ, защото носех цветни чорапи, слагах си силен грим и се смеех шумно Излезе клюка, че съм дъщеря на фабрикант. Де да беше така!
Когато работех в Смолянския театър, един ден директорът Тодор Андрейков ме извика и ми каза, че му се обадили от градския комитет на партията. Да съм сваляла дъфелкота си. Това беше двуредно палто, закопчано догоре и с външни джобове. Тъкмо тогава беше излязло на мода на Запад. Била съм пръскала буржоазно влияние. Моето палто не беше оригинално - къде ти! Майка го беше ушила от дреб. Та ако не съм го махнела, трябвало да се махна от театъра и от града. Тъкмо тогава Рангел Вълчанов дойде в театъра да прави "Юстиниянова монета" на Иван Радоев и аз свалих дъфелкота. Той ме извика да ме пробва - така тогава се наричаше кастингът за момиче от обкръжението на Вълчицата. За главната роля кандидатстваха 4-5 момичета. Едната беше Лили Иванова, която тогава изгряваше и пееше като Рита Павоне. Във филма тя всъщност изпълняваше песните, които аз пеех. Защото мен избраха за Вълчицата.
