Доналд Тръмп в страната на лапнишараните

Всеки ден по цял свят името на Доналд Тръмп е в новините, още повече откакто се кандидатира за президент на САЩ. Ту провокатор от Ислямска държава се опитва да го нападне по време на митинг, ту отменил предизборна изява заради сблъсъци между свои привърженици и противници, или  пък – спечелил първичните избори на Републиканската партия в този и онзи щат. Дори Фейсбук – нашега или наистина, обяви, че пуска емблематични снимки с различни физиономии на Тръмп като емотикони и лайк бутони.

Все по-сигурно  е, че срещу Хилъри Клинтън в сблъсъка за един от най-високите постове в света – този, на държавен глава на Щатите, ще се изправи точно устатият милиадер.

Тръмп е човек, който успоредно с бизнес империята си гради и своя скандален публичен имидж на човек, който може да се изказва за всичко с цветист и краен речник и държи винаги да е на гребена на вълната. Така че излизането на  поредната книга за него не е събитие. Но „Доналд Тръмп: Искам всичко“ на Майкъл Д’антонио /издателство „Милениум”/ не е от онези подлизурски автобиографии, които самовлюбеният Доналд сам си поръчва и пише с някой журналист-съавтор. Вече има дузина от тях. Напротив, житейската история на канидата за президент, която наскоро излезе у нас с щампата на издателство „Милениум“, прави изключение в поредицата от нарцистични съчинения, продуцирани от главния герой.

Книгата по-скоро е критично изследване на феномена Тръмп, базирано на всички възможни гледни точки към личността му. Основано е на 10 интервюта наживо. Те наливат кръв в образа и дават основание на автора да коментира реакциите и умелите опити за манипулация, които са част от начина на общуване на героя му.

Д’антонио е световноизвестен публицист, сценарист и писател с повече от десет книги. Носител е на журналистическия „Оскар“ – наградата „Пулицър“, като част от екипа на „Нюздей“ през 1984 г. Пише за престижни издания, сред които „Ню Йорк Таймс“, „Лос Анджелис Таймс“, „Ескуайър“ и пр. Авторът знае как се прави качествена журналистика и като истински психолог, социолог и политолог обследва отвсякъде „човека с петльовия гребен“.

Авторът си поставя за цел да даде ясен отговор на въпроса защо никой от света на бизнеса – дори хора като Бил Гейтс и Стив Джобс, или Уорън Бъфет, не е успявал да задържи върху себе си вниманието на толкова голяма аудитория толкова дълго време. Как е възможно Доналд Тръмп – мразен и харесван от милиони, да се крепи на върха на славата вече четири десетилетия и да продължава да си поставя все по-високи цели. Кой е оформил личността му и как са повлияли обществените нагласи върху тази спорна фигурна? Изключение ли е Тръмп от своето време или е събирателен образ на една епоха, в която егоизмът е достигнал своя връх.

Книгата от 300 страници се чете с голямо удоволствие – задъхано и с любопитство – и прилича на американски хитов сериал от края на 90-те. Всеки „епизод“ може да се разлисти сам за себе си, но пък те кара да се върнеш назад или да прескочиш нещо и в крайна сметка не остава непрочетена страница.

Д’антонио не случайно е избрал да озаглави частите на „Доналд Тръмп: Искам всичко“ по начин, който извиква асоциация за книжната и тв поредица „Костенурчето Франклин“. Ето как звучат имената на главите в книгата: „Доналд става знаменитост“, „Доналд в страната на лапнишараните“, „Спектакълът на Тръмп“, „Новият Тръмп“, „Телевизионното шоу на Тръмп“. Защо ли? Можем да предположим!

От една страна – цветистите, пълни с факти и сюжетни обратни истории разказват живот, в който човекът, който го живее, си е избрал централната роля и се бори за нея със зъби и нокти и на всичко фронтове. Така че името е нормално винаги да е в заглавието. Но ако Франклин го играе „пример за подражание на малчуганите“, Тръмп държи да покаже на света, че никой не може да бъде като него. Той е абсолютно неподражаем във всяко отношение, непукист и звезда и емблема. Не случайно името му се превръща в марка на какви ли не продукти и услуги и им принажда стойност от милиони долари, независимо дали става дума за небостъргачи или за колбаси.

От друга страна, има нещо детинско в този герой. „Вечно провокиращият Тръмп привлича хорското внимание с елементарни и грубовати мисли, а не с философски разсъждения. Според разбиранията му честносттта се свежда до това да сипеш хули и обиди и да делиш света на врагове и приятели, без да му мислиш много-много. (…) Тръмп си остава дете, което отчаяно се нуждае от внимание и предпочита да го мразят, но не и да го пренебрегват.“

А ето на какво отдава авторът успеха на Тръмп: „През целия си дълъг и хиперактивен живот той отхвърля общоприетите норми, а изявите му почти винаги са на ръба на благоприличието. Може би в природата няма нищо по-ненаситно от глада на този мъж за богатство, слава и власт. Именно той е силата, която го прави устойчив на непоносимите подигравки, който му дава импулс в периодите на спадове в бизнеса и го кара да се връща на бойното поле за нови и нови постижения. Всъщност, именно след претърпяно унижение (от страна на Обама) по време на вечеря на Асоциацията на кореспондентите Тръмп започва да храни амбиции за стартиране на собствена кампания за президентския пост, устремявайки се към най-високото място, което един простосмъртен може да заеме през ХХI век.“
 
Кой е той и как се осмелява? „Тръмп е символ на съвременния преуспял човек. Човек, който лети от място на място с личния си хеликоптер и щедро ръси мнения за всичко – от политика до секс – като постоянно се обявява за най-добрия във всяко отношение. Обижда наред, но не може да понася някой да го вземе на подбив. Отвръща злостно на ударите и детински се оправдава: „те започнаха първи“ – критикува авторът. Но и не пропуска да изтъкне, че „Доналд е способен да дари 50 хил. долара на умиращо дете, за да може да се порадва на последните месеци от живота си“. И успява да прониже с мисълта си и да опише картинно тази „многолика личност, която е невъзможно да бъде пренебрегната само заради нейното самохвалство“.

Повече информация за книгата "Доналд Тръмп: Искам всичко" може да прочетете ТУК.