Върнете казармата! България има нужда от мъже

Върнете казармата, че България има нужда от мъже! Истински, здрави и нормални! Да, сериозно и напълно ясно го казвам. Дори и за месец, два. Да вървят и да хванат пушката, да излязат от удобното си легло пред телевизора, да се отърват от компютъра, телефона и таблета. България има нужда от мъже, а не от пед..ли, каквито са станали почти 80% от нашенците, ако се съди по това, което се вижда на улицата.

Времето на соца сякаш отдавна е минало и, ако питате по-старото поколение ще ви кажат, че те „винаги са били против казармата”. Аз също бях против казармата, когато ми дойде времето, но отидох и защитих честта на Родината! Какви ли не истории ще ви разкажат за ужасите, които са се случвали по онова време. Обаче, хайде да си признаем – не се ли гордеят вашите бащи и дядовци най-много именно с времето си прекарано там? Не се ли разказват какви ли не истории за това как: „Абе, оня тъпак старшината ме изпрати да тичам 5 километра бос в снега, ама аз оцелях…” А сега какво? Сега можеш да видиш по улицата само някакви младежи със зализани прически, маникюр, педикюр, боядисана косица, изскубани веждите, маркови дрешки, говорят превзето и леле… не смеят да се приближат дори до някое момиче. Мазни, мазни и превзети, колкото си искаш. Пък после ми говори, че сме имали ниска раждаемост. Ами къде е мъжката сила, бе брат, когато еталон за нея е Евгени Минчев и Денди? Ухиленото и гелосаното лице на д-р Енчев се появява от всеки ъгъл и това е Мъжът на XXI-ви век в България. Как ли ще оцелее д-р Енчев в казармата дори за месец? Или пък някой от анаболните приятелчета на силиконовите певачици? Никакъв шанс нямат съвременните ни „мъжкари”. Че те не могат леглото си сутрин да оправят.

Казармата от едно време не беше най-приятното място за живеене. Щеш не нещеш отиваш. Ако си късметлия, не те пращаш на край света или в някое гнусно поделение… Нареждаш се на опашка – обръснат, спретнат, минаваш през медицински преглед и вече си войник – облечен, обут и настанен в строя на Българската народна армия. Разпределят те в стая с около 20 – 30 легла на два етажа. Всички новобранци преминават през т.нар. индивидуално 45-дневно обучение, което завършва с клетва.

В началото, разбира се, е трудно – ред, дисциплина и гадни офицери. Ставането рано, хигиената – всички да ходят до мръсните тоалетни под строй, не си е работа за някой, който се е излежавал до 10 ч. в събота и неделя.

Сутрешната проверка
Обикновено започва към 5 ч. Новобранците ги събуждат с викове, а понякога и с ритници. За разнообразие и закаляване тичаш между 1 и 3 километра, маршируваш под строй, закуска и след това обратно на плаца. Междувременно трябва да си оправиш леглото, да се облечеш, изкъпеш и обръснеш. Който не е успял, лошо го чака. „Щастливците” получават „непоряд” и се занимават с възможно най-гадната работа в казармата. Ако ти знае много устата, най-вероятно през цялото време ще се занимаваш с тях. След проверката следват учебни часове, обяд, почистване на оръжието, може и малко почивка.

Нарядите – неразделна част от казармата са въоръжени и невъоръжени. Първите 45 дни новобранците не пипат оръжие. Задълженията са прости – да се пази оръжието, да се сервира в столовата, да се чисти.

Денят завършва с вечерна проверка – подобна на сутрешната и така отново, и отново…
От време на време войниците се вдигат на учебна или бойна тревога. Целта е да се види колко бързо реагират, дали могат да напуснат помещението за по-малко от 15 минути, имитират се и бойни действия….

А сега… дали днешните младежи могат да издържат всичко това? Едва ли! Още при първата сутрешна проверка ще има закъснели, опърпани, заспали и изнервени физиономии, които ще докарат по-скоро инфаркт на офицерите, отколкото да ги научат на нещо.  Върнете казармата! Хайде да видим как днешните момченца ще оцелеят и месец в униформа. Пък може след това раждаемостта рязко да се подобри. 


Иван Велев, Варна