Спомени от соца: Как смачках портрета на Ленин!

Дъщеричката ми Ани учеше от първи до 12 клас в престижното столично училище „А. С. Пушкин” с преподаване на руски език. Много солидна връзка от ЦК на БКП ползвахме, за да я запишем в него – всичко живо се натискаше детето му да учи там. Но наистина школото беше невероятно.

Поне 90 процента от преподавателките бяха рускини /не както е сега в същото училище!/, които почти не знаеха български език. Те поемаха малчуганите още от първия ден, говореха им само на руски. Не им позволяваха да приказват на български. Възпитаваха ги в желязна дисциплина. А след училище ги водеха на разходки в парка, на гости на известни личности, на театър.
И така децата неусетно започваха да говорят и помежду си чуждия език, при това толкова добре, че руснаци в една почивна станция на морето направо бяха удивени. Всеки ден на плажа викаха Ани под техния чадър да си бъбрят. А в края на смяната й подариха вълшебна кукла.

Е, и идейното възпитание в клас в „Ал. С. Пушкин” беше по-специално. Още първия ден учителката показа на първолаците портрета на Ленин и ги попита – деца, познавате ли този мъж, кой е той. Ани вдигнала ръка и казала: Това е най-добрият човек на Земята. Случката сигурно е трупнала някоя и друга точка върху имиджа й пред класната Валентина Алексеевна. Но един ден Ани, вероятно е била в първи или втори клас, се прибира от училище и носи в ръчичките си дъската за пластелин. Върху нея някакви пластелинови парченца. Как съм отворила вратата, как съм й поела тежката чанта не помня, но вероятно съм бутнала с лакът художественото произведение върху дъсчицата. И то се отова на пода в антрето. Че като ревна това дете, не мога да го успокоя.

„Мамо, ти ми уби Владимир Илич! Как ще го съживя сега!”. Боже, какво направих! Нима тази стърчаща върху дъската безформена бучица от разноцветен пластелин бе наистина Ленин?

За мен определено не, но за малкото момиченце, усърдно закърмено с идеите на комунизма, с развито въображение и кой знае какви детски скулптурни способности, наистина е било така. Колкото до смелостта на учителката да даде за задача на тези малки деца извайването на пластелинов образ на Ленин, това си е абсурд. Но какво да се прави, такова беше времето. Не казвам, че беше лошо, детето ми знае перфектен руски.
 
 
Боряна Паскалева, София