След години на естрадната сцена, успешна кариера в чужбина и срещи с хиляди почитатели известната певица от близкото минало Доника Венкова е избрала спокойствието на родното си село Горско Калугерово, Севлиевско.
Кариерата ѝ започва през 1971 г., когато става солистка на оркестър „София“ заедно с Христо Кидиков. След това е солистка и на оркестър „Младост“ при ГУСВ. През 70-те се представя успешно на редица международни конкурса в България, Чехословакия, Ирландия, Полша. Гастролира в телевизионни предавания и концертни програми в ГДР, Чехословакия, Полша, СССР, Унгария, Куба, ФРГ. Има и награда от „Златният Орфей“. За нея пишат музика композитори като Зорница Попова, Тончо Русев, Морис Аладжем, Александър Йосифов, Атанас Бояджиев, Иван Пеев, Атанас Косев и много други.
Доника бе сред топимената на родната поп сцена редом до Лили Иванова, Йорданка Христова, Кичка Бодурова.
Днес 78-годишната певица се грижи за градината си, отглежда цветя и храни осем котки. Пред „Ретро“ тя разказа защо е напуснала България през 90-те години, с кои свои колеги е запазила топли отношения и как днес се справя с бита.
– Г-жо Венкова, намираме ви във вашето родно село Горско Калугерово. Защо решихте да се отдръпнете от светлините на прожекторите и да заживеете на село?
– Ами защото ми е по-спокойно. Много съм пътувала из чужбина и малко се изнервих от тези пътувания, затова предпочитам да си стоя тук, на село, в бащината къща, която съм подредила така, както ми харесва, по мой вкус. Имам си градина и си сея домати, краставици. С такива работи се занимавам тук и ми е много спокойно.
– Вие правите шеметна кариера на естрадната сцена през 70-те години. В кой момент усетихте, че вече сте звезда?
– Никога не съм си мислила, че съм звезда. През 70-те години постъпих в оркестър „София“, защото след самолетната катастрофа (бел. авт. – катастрофата с Ил-18 през 1971 г., при която загиват 30 души, сред тях Паша Христова и изявени изпълнители на оркестър „София“) си търсеха солистка. Мога да кажа, че изведнъж така се получи, че бях много харесвана от хората, от публиката. Не усетих, че съм звезда, но почувствах, че съм интересна, популярна, обичана.
– Работата с кой композитор е била най-ценна за вас?
– Най-ценна е била работата ми с Морис Аладжем. Работила съм и с Тончо Русев, и с Атанас Бояджиев. Има композитори, които са ми писали много хубави песни. Но най-вече Морис Аладжем. Най-вече съм разчитала на него, защото знаех, че каквато и песен да ми даде, тя ще бъде харесвана от хората.
– Имахте ли приятели сред певците от вашето поколение?
– Да, имах. Мария Нейкова ми беше много близка, Бог да я прости. С Христо Кидиков също сме работили заедно. Богдана Карадочева също ми беше близка. Общо взето, с всички мои колеги, с които сме пели по онова време, сме имали много добри отношения. Харесвали сме се, обичали сме се, помагали сме си.
– След промените през 90-те години вие пеете в Гърция и Кипър. Защо напуснахте България тогава?
– Тогава положението тук за певците стана много тежко. Нямаше много работа. Освен това Гърция ми е близо, Кипър също, а там народите са по-близки до нашия. Затова предпочетох да отида там. Не можеше да се разчита, че непрекъснато ще имаш ангажименти. И затова се принудих да напусна България и да замина за Гърция.
– Какво ви накара обаче после да се върнете обратно у нас?
– В края на краищата човек пътува, пътува, пък му се иска вече да си поседи вкъщи, при близките си. Тези пътувания са много приятни, успехите те радват, но не може да пътуваш цял живот. Не че съм имала някакъв проблем там, за да се прибера. Просто реших, че трябва малко да се отдръпна от този начин на живот.
– Как минава сега един ваш ден в Горско Калугерово? С какво се занимавате?
– В Горско Калугерово се занимавам с най-различни работи. С цветарство, с градинарство, с чистене на къщи, с хранене на котки. Тук имам осем котки. Ей такива работи. Това са неща, които са ми много приятни, между другото.
– Някои колеги от вашето поколение още се изявяват на сцената. Вие не изпитвате ли такава необходимост?
– Не, нямам нужда. Не че не ме търсят, напротив, постоянно искат да ме ангажират, търсят ме различни продуценти. Но не желая повече да се занимавам с това, защото трябва да си почина. Все пак скоро ще навърша 80 години. Посветила съм голяма част от живота си на сцената и на публиката и е редно да отделя време и за себе си. Човек трябва да прави това, което му се иска. Така че трябва да си почина, да си видя моя живот, да не се съобразявам с никого. Тук съм си с мъжа ми, ще садим и ще правим най-различни неща. Каквото ни се иска, това ще си правим.
– Много ваши колеги от естрадата се оплакват от обидно ниски пенсии, а някои дори нямат. Вие как се оправяте при сегашните космически цени?
– Оправяме се, защото си имаме пари, заделили сме си, както казват хората, и нямаме проблем. Каквото искаме, си купуваме, където искаме, си ходим. Нямаме проблеми.
Не знам точно колко ми е пенсията, да ви кажа. Най-ниската е сигурно, тя за повечето хора е такава.
– А получавате ли наградна премия от Министерството на културата като някои ваши колеги?
– Не, не получавам нищо.
– Казвате, че сега градината е вашето спасение и тя ви зарежда. Какво отглеждате в момента?
– Гледам броколи, домати, краставици. Но не кой знае колко. Примерно 50-60 корена домати – който роди, роди. Тук-там зелен боб. Но нямаме такава градина, че да тичаме да орем с трактора и да сеем. Стопанисваме си цялото място, имаме няколко лехички с най-различни неща, само за нашите семейни нужди.
– Имате и внуци, и правнуци. Някои от тях наследили ли са певческите ви данни?
– Певческите – не, но артистичните – да. Например внучката ми Мила рисува много добре. Не пее, но рисува. Що се отнася до правнуците, те са още малки, рано е да се каже.
– Виждате ли се често с тях?
– Виждаме се, но не много често, защото те не си падат много по това да идват тук, на село, пък аз през лятото прекарвам повечето време тук. Но се виждаме.
– Интересувате ли се от политика?
– Не се интересувам много. Само доколкото е необходимо вземам някакво отношение. Никога не съм пяла и по митинги.
– Ще гласувате ли на изборите за президент? Имате ли си фаворит?
– Няма да гласувам, защото няма да тичам до София за едното гласуване. За когото и да гласуваш, все тая.
– Какво смятате за правителството на Румен Радев и дали ще успее да извади България от кризата според вас?
– Правителството на Румен Радев ли? Ами какво да ви кажа, имам чувството, че нищо няма да направят.
Все още няма коментари