Спомени от соца: „Пияни вишни” пускаха само за 8 март  

По време на соца не можехме да се похвалим с богато разнообразие на захарни изделия в магазините. Тогава не бяхме и чували за луксозните кутии с шоколадови бонбони, които сега лежат по рафтовете дори на всяка бакалия, нито пък с безброй видове шоколад и разни „марсчета” , „баунтита” и други десертчета. Тогава избирахме между 3-4 чешита полумарципанени бонбони, които като поостареят малко, добиваха сивкав цвят. Това бяха класическите „Таралежки”, „Черноморец”, „Аида”. По-късно започнаха да продават и „Троен лешник”, които минаваха за твърде изискани. „Пияни вишни” бяха истински лукс, пускаха ги само за Деня на жената 8 март и по време на новогодишните празници. Иначе можеха да се намерят единствено с връзки.

Затова пък никога няма да забравя едни бонбонки в не особено угледни целофанови пликчета – „Снежанка”. Те бяха за чудо и приказ – лешниче, обвито от хрупкава снежнобяла захарна коричка. Истинско вълшебство за децата. С моите приятелки редовно си купувахме и „виолетки”, „теменужки” и др. Но си падахме и по лукчетата с неповторимия ментов вкус. Помня, че дядо винаги ми даваше по едно лукче, нещо като награда при добре свършена работа. Носеше си ги в джоба на сакото.

Чудни бяха и лимоновите резенки – всъщност в кутията половината от тях бяха не жълти, а оранжеви. Разбирайте – „портокалови”. То май тези бонбони и сега ги има, но рядко се намират. Бяха евтини, леко кисели и страшно ароматни. Помня и бонбоните „Лакта”. Те пък ухаеха на горена захар и буквално се топяха в устата. Събирахме станиолчетата и от тях си правехме пръстенчета.

Разбира се почти нямаше дом, в който да не се купува и локум, поръсен обилно с пудра захар. Майка ми приготвяше локум за цялата банда дечурлига, които бясно играехме на двора. Забождаше всяко локумче с клечка за зъби, че да не го пипаме с мръсни ръце, докато го хапвахме.