Помните ли кебапчето от соца     

Кой не си спомня „Десетдневките на благоденствието”? И досега се сещам за тях с умиление заради наистина веселата атмосфера, вкуса на истински /а не от марципан!/ шоколад, заради чашите с греяно вино на самите тротоари, кебапчетата и кюфтетата от истинско месо, апетитно опърлени на скара. И още и още...

Вярно, в недалечното соцминало удоволствията за стомаха и душата бяха кът. Но пък в споменатите десетдневки, които организираха всяка година  около Коледа и Нова година, се изливаше наистина рогът на изобилието. Поне на нас тогава, неразглезените от живота социалистически чада,  така ни се струваше. Запушваха за колите цели оживени улици и булеварди в центъра на София, висваха по дърветата гирлянди от разноцветни крушки. Само за една нощ като гъби изникваха десетки сергии, отрупани с лакомства – тахан халва за износ, мечтания шоколад „Нестле”,  шарени вносни близалки и дъвки за малчуганите,  дефицитните банани, портокали и мандарини. Вдигаха се едни шатри, а под тях -  трапези и пейки. Че като напалят онези скари с дървени въглища, че като метнат върху тях крехката мръвка, цяла София  ухае на празник. Хич и не забелязваш зимния мраз или падащите от небето снежинки, защото греяната ракия и виното се лееха като из ведро. Няма познат и непознат, всичко живо се сприятелява, похапва и попийва със сладка раздумка рамо до рамо по пейките. Чак работодателите взеха да се мръщят – къде ли изчезват иначе верните им служители в работно време?

А пък на бул. „Стамболийски” една година някой беше докарал и цяло стадо агнета. Кротките животинки се шмугваха между посетителите на кулинарното шоу, бандите от тичащи деца и кучета и доволно си преживяха сено. /Нека и те разберат, че е празник!/. Смешници играеха сценки за най-малките, някои от които още с биберони в колички. Наш колега веднъж така се натряска с домашна сливовица, че забрави не само да се върне на работа, но и да се прибере вкъщи. А жена му го чакала с децата да красят елхата. Бедата беше в това, че пося някъде папка с важни документи, които уж трябваше по спешност да занесе в едно министерство. Но завалията не стигнал до него, защото трайно се беше приземил в обект от „благоденствието” на ьгъла на „Раковски” и „Гурко”. И чашка след чашка човекът просто и останал там. Добре че незнайно защо ватманката на трамвай по линията към Княжево забелязала папката върху една седалка и я донесе в службата.
 
 
Стела Иванова, София