Оказионният магазин беше кореком втора ръка

Помните ли оказионните магазини от времето на социализма? Пред витрините им винаги имаше скупчени хора, които оглеждаха лъскавите вещи, сред които проблясваха модни и вносни стоки, които бяха дефицит за населението.

Оказионите бяха нещо като корекома, макар и с използвани стоки. На фона на еднообразието в редовия държавен соцмагазин, оказионният предлагаше истински съкровища: фалшиви лъскави накити, запалки, фотоапарати, вази и сервизи, колани с катарама, от които се усмихва снимка на АББА или „Бони М”... Е, цените бяха соленки. Дори износена, но ефектна дреха беше много по-скъпа от нова в обикновен магазин.

В оказиона имаше всичко, което се търси – мохерни пуловери, джинси, обувки, битова техника, сувенири, хубава козметика. Като нямаше ботуши, търсенето им в оказиона нарастваше. А голямото търсене качваше цената.

Помня, че в началото на 80-те дънките там струваха около 60 лв. Кожусите, ако са нови, бяха към 600 лв., елегантни обувки – 60 лв., радиокасетофон стерео – 600-800 лв.
Оказионът приемаше стоки, закупени от българи от чужбина. Какво трябваше да знаят те?

„Като депозант на вещите декларирам, че същите са вносни (ако са местни, се зачертава вносни), за което отговорничката и продавачката на магазина ми обясниха разпоредбите на т.38 и следващите точки от Наредбата за внос и износ на предмети от физически лица, преминаващи границата, публикувана в Държавен вестник бр.82, 1975 г., че внесените предмети за лични и семейни нужди не могат да се продават, купуват и заменят, дават или приемат като залог или дарение и не могат да се подлагат за продажба в оказионните магазини преди изтичането на 5-годишния срок от датата на вноса им. Те могат да се залагат за продажба в магазина, ако се представи документ от митническите власти, че е изтекъл този срок и че са освободени от мито, ако същото е платено за тях”. За неверни данни се отговаря пред съдебните власти.