Какво се случи с най-големите ни консервни комбинати  

Преди 1990 г. консервната промишленост в България бе сред водещите в Европа. Фабриките бълваха големи количества продукция, а износът бе гарантиран. Плодови и зеленчукови консерви произвеждаха над 40 предприятия, които даваха препитание на десетки хиляди работници.

Чрез задължителните бригади хиляди ученици и студенти даваха своя принос в събирането и преработването на земеделската реколта, която няма край. 
С края на СИВ обаче дойде и залезът на огромна част от предприятията в сектора. До средата на 90-те много от тях фалираха. Спряха работа „Дунавия“-Русе, силистренският „Нектар“, свищовският консервен завод „Република“, старозагорският комбинат „Петко Енев”, консервните предприятия в Разград, Видин, Бойчиновци, „Варна плод“, „Кюстендилски плод“, комбинат „Ягода“ – Ямбол и др. Новите пазарни стопански реалности в сектора не пожалиха и двата най-големи консервни комбината у нас - пазарджишкия „Марица” и „Витамина” в гр. Стамболийски, от които днес е останал само споменът за славната ни социалистическа консервна промишленост.

„Марица” бе най-голямото консервно предприятие на Балканите. То произвеждаше огромни количества продукция. В най-силните години на комбината той поглъщаше 5000 тона захар годишно, необходими за производството. Само за Англия в този период всяка година са изнасяни 5 млн. бройки с различни видове конфитюр, още 5 млн. от легендарните малки червени консерви с лютеница са отивали за Западна Германия. Горе-долу същите бройки заминаваха за Съветския съюз под формата на еднолитрови консерви със сладко и конфитюр, което руснаците обожаваха. 

Заводът изхранваше хиляди земеделски производители от региона. Тонове с домати в ремаркета пристигаха само от студентските и ученическите бригади. В цеховете на комбината се трудеха над 3500 души.

Другият ни голям консервен мастодонт бе „Витамина” в гр. Стамболийски, където 3000 души произвеждаха огромна по тонаж продукция. През 80-те в комбината се правеха над 80 вида консерви от плодове и зеленчуци. Асортиментът включваше още 106 вида сокове, конфитюри, нектари, салати, туршии, замразени и стерилизирани продукти.

Най-популярната марка на „Витамина” е позабравената вече „лютеница с момиченцето“. Заради неповторимия си вкус тя бе изключително търсена и в Съветския съюз, където основно се експортираше. “Витамина” изнасяше още за Англия, Франция, Германия, Норвегия, Дания, Испания, Монголия, Япония, Чили, Куба, САЩ, Алжир, Мароко, Гана, ОАР, Австралия.