Тринадесето издание на Националния поетичен конкурс "Златен пегас"

ОБРАТНА ПОЩА

Уважаеми, М. Д. от София, П. П. от София, Р. С. от София, А. К. от Варна, Б. Х. от Св. Влас, А. Дж. от Бургас,  Д. Д., от с. Оходен, Враца, Р. И. от с. Черньово, София , С. Ф. от Пловдив, изпратените текстове няма да бъдат публикувани. Пожелавам ви здраве, кураж и успехи!
 

ДИМИТЪР ХРИСТОВ
София

МОИТЕ ЦЪРКВИ
В безбрежен океан на прегоряла нощ
стоях безмълвен и зашеметен,
гледах обществата на безжалостния нож
и чаках със надежда вятър нероден.
 
Какво не правих, какво не върших
след лутания и измами
и като че ли на крачка да прекърша
себе си във вой на вълча панорама.
 
Къде не бях, какво не мислих,
стихиите ме блъскаха отвред,
но аз пак продължавах,
всичко във годините прелистих,
въртях се с ужас в дихание
на шизофренен ред.
 
Окаян се видях, изтръпнал
в полумъртвие скован,
тогава в полумъртвието дъх усетих,
магнит от мене се отдръпна,
отстъпваше нощта от разбушувания океан.
 
Пред мен изникнаха в мъглата ,
белоснежни църкви,
църквите на моя нов живот,
животът след безбройни часове
и срещи с мъртви,
на съвършени подлости
във опита ми за разплата,
в безсилие да зърна
истинската диря на безсмъртния кивот.
 
Пред мен простряха свята мъдрост
църквите съзидани от непозната сила,
съзидани от непоклатимата прегръдка
на невидяна твърдост и безкористна закрила.
 
Бях онемял във долетяла радост,
а вятърът около мене
разлистваше от нищетата
напъпилата вяра за нов живот и младост
във истинния поход любовта и свободата!
 
 
ЕВЕЛИНА КОВАНДЖИЙСКА
Пловдив

ВИКОВЕ
Не чувам вика на глухарчета
в онзи свят, предразнял от чакане,
но само твой.
Тишината се отдръпна
след плесницата
на последната ти дума.
Срещнах рижа лисица.
С опашката си люлееше звезди.
Там, където ме няма.
Уморените вълци
захапват петата на нощта
и чакат знамение.
Вятърът оглуша.
Може би от несподеленост.
Сега е ням страж.
Рисувам зима без очи.
И ръце няма,
но заплита опашка в залеза.
Слушай плача на коминочистача.
Гладен е за слънце.
Но защо?
Сънувай дъжд,
който се качва по думите ти
и остава там.
Тази вечер няма да помня.
И другите ще забравят.
Само небето има спомени.
Залюлей се на косите ми.
После замълчи.
Там някъде съм аз.
 
 
ВАСИЛ ДАНАИЛОВ
Пловдив

***
Удави ме, Господи, в сълзите си.
Отдавна се срути светът.
Неистово плачат сърни,
неистово вият вълци.
В последната седмица на краткия ми живот,
(поне така си мисля),
бурите се снишиха над мен
и гръмогласно се смеят.
Къде сгреших, Господи,
мислех, че земята е моя-
като орех я стисках в длан
и тя се счупи.
Всички хали в мен побеляха в снега на зимата.
Малък е моят ден
и никой не го иска.
Сега съм трева-избуяла и дива,
Господи, откъсни ме с ръка
и засей някоя зимна градина.
 

ВАЛЕРИЯ КАЦАРОВА

РЕ -АНИМАЦИЯ
На лицето усмивката си залепих.
Бях готова за днешната битка.
А душата отвътре за помощ крещи.
Да избяга от мен се опитва.
С последните сили, останали в мен,
аз я хващам и кротко я моля.
Ако не ме изостави през целия ден,
през нощта ще я пусна на воля.
Нека броди из по-радостни светове,
нека черпи живителни сили.
Сутринта да се върне отново при мен
да напомни сърцето да бие.
Аз знам, ако спре, че обучен човек
ще ме реанимира веднага.
Но се питам дали е възможно въобще
да се ре-анимира душата…
 
 
АЛЕКСАНДЪР ПЕТРОВ 13г.
Добрич

АПОСТРОФ НА ГРИША ТРИФОНОВ
„Време и време...
И няма време.”
Времето е вода, преливаща от каната на живота,
мъглива гора, наредила своите цветни карти на земята е то,
марля, укротила раната в душата на човека,
флейта, търсеща петолинието с тънко любопитство,
окръжност на чувствата.
Безгранично тихо.
Сълза, проронена от окото на природата,
искра, зъзнеща с ларингитен глас,
пораснала надежда, стъпила здраво на земята,
неплодородна почва, убиваща търпението.
 
 
ДОБРОМИР ГЕОРГИЕВ
Варна

ВЗАИМНО ПРИВЛИЧАНЕ И ОТДАВАНЕ
В целуването
мустаците ми
са веслата,
от които
момиче
се развълнува...
А усмивката му –
е още по-заразителна...
 
 
АЛЕКСАНДЪР САМАРДЖИЕВ

ПОСЛЕПИС
Една добра дума
не посмя
да ми кажеш,
Господи.
Само една-
без да я заслужавам,
дори напук.
Зная, че не това
е най-важното.
Но какво да направя,
като дяволски
на това се надявах,
преди да бъда
новопредставлен
тук.
Добре заварил,
Господи…
 
КРАСИМИР МАДЖАРОВ
София

В ТИХА ВЕЧЕР
Отново тиха
вечер е дошла,
зефир погалва
нежен в миг полята,
заспива уморената земя,
вълшебна приказка
разказва пак Луната.
 
И милват ме пак
твоите очи,
ухаят чудни днес
липите,
далечни птици пеят
до зори,
и нежно ни поглеждат
в миг звездите.
 

КИРИЛКА АЛЕКСАНДРОВА
София

СЕЗОНИТЕ НА ЖИВОТА
В пролетта на живота
обичаш, жадуваш, летиш
и дори тежестта на хомота
с никой не щеш да делиш.
 
В топлото слънчево лято
обичаш по-силно и можеш
с крилата на птичето ято
на юга в живота да литнеш.
 
О, есен, богата и златна,
ти раждаш желания плод
на земната шир необятна,
на нашия кратък живот.
 
Но дойде ли зима, угасва
полека щастливият плам
и бяла забрава проблясва,
животът отива си, знам.
 
Живей за мига на земята,
с добрина да е пълна душата
и тогава, вместо обречен,
щастлив, духът ти ще е вечен.
 
 
СТАНКА ДИМИТРОВА
Ямбол
 
БЕЗСЪНИЕ
Бяга от очите ми сънят,
простор на мислите ми дава.
Ураган в душата ми бушува,
светкавица със гръм танцува.
 
И мъча се да ги пропъдя,
но те загнездили се здраво,
не могат да намерят пътя
и лутам се във мрака права.
 
И нямам сили да се боря,
а те развихрят се на воля.
Жужат като пчелици рой
и не дават миг покой.
 
Как искам аз да ги прогоня,
да сложа край на таз агония.
И в сладък сън да се потопя
като залез в морската вода.
 
ПАВЛИНА ВЕЛЧЕВА
Севлиево

ПОСЛЕДНА СЪЛЗА
Как бързо лятото
избяга!
Дори ми взе
последната сълза.
А трябваше със нея
да изплача
тъгата си по лятна красота.
Стопи се лятото,
изтече.
Затвори в мида
перлите от смях.
Изящно ги поднесе на морето
да се сбогува в утрото
със тях.


МЕТОДИ АНГЕЛОВ
Русе
 
САТАНИНСКИ СТРОФИ
 
КЛОШАРСКИ ВОПЛИ
О, бедни, бедни градски кофи,
само обелки от картофи.
 
ЦЕНАТА НА ВОДАТА
По-скъпа е водата от вино и ракия,
като сух залък пресяда, когато я пия.
 
МНОГО РЕЛИГИОЗЕН
 
Българинът религиозен е доста
и когато се блажи, той пости.
 
 
РАДОСЛАВ ЦВЕТКОВ

БЕЛОТА
Светът е бял,
от мисли и открития! -
Светът е  нарисуван
само в бяло.
 
Художникът е закъснял
и бърза
да покрие с бяло
и балконите! -
 
В такава нощ,
светът танцува весело.
пътеките потъват
в стъпките
 
и всяка среща
е едно събитие.
И пътища,
които се пресичат,
 
които се събират
във окръжност,
или се гонят,
успоредно...
 
Светът е нарисуван
само в бяло
и хората не вярват.
че откриват себе си
 
В такава нощ
умората. почива.
А в хората се ражда пак
Човекът!
 

ЗЛАТКА МАРКОВА
Бургас

 ***
Не исках да те пусна
в душата си,
да не я опустошиш.
Навлезе в нея,
без да ме попиташ.
И стана улица без изход.
Не съжалявам,
беше хубаво,
а изходът бе ти.
Аз към теб вървях,
ти властваше в мене,
а тръгна ли,
посочваше ми винаги
пътеката към тебе.
 

ИВАНКА ТОПАРЕВА
Бургас

СТЪПКИТЕ МИ НЕ ИЗТРИВАЙ
Целувай ме, море, целувай
и не си отивай.
Прегръщай ме, лудувай –
стъпките ми не изтривай!
 
След мен ще дойде друга
и с нея ще лудуваш.
Ще я прегръщаш лудо –
недей да я целуваш,
недей да я целуваш!
 
Стъпките ми ще и парят,
ще немей небето.
Другаде да търси рая –
на мен си ти в сърцето.
Недей да я целуваш!
 
Целувай ме, море, целувай,
стъпките ми не изтривай!