Срещата с музиканта столетник беше вълнуваща до сълзи за много от членовете на филхармонията и почитателите на музиката. Димитър Титов дори взе автограф от диригента Найден Тодоров и сподели, че се чувства щастлив и горд от оркестъра.
Димитър Титов е единственият останал жив от легендарния оркестър на Саша Попов. През 1936 г. Министерството на войната възлага на Саша Попов да преобразува Гвардейския оркестър в Царски военен симфоничен оркестър. В него влизат оркестранти от обединените Академичен симфоничен оркестър и Гвардейски оркестър на Негово Величество. Това е първият български държавен музикален институт с единствената задача да изнася симфонични концерти. До 1938 г. продължава да се води към Гвардейския полк.
Димитър Титов е роден на 23 декември 1923 г. в Пловдив. Едва 6-годишен, остава без баща. Отгледан е от майка си, която е с много напредничаво мислене за онези години. Възпитава шестте си деца в убеждението, че човек трябва да е морален, да учи и да чете много. Той учи в Музикалната академия при основателя на българската школа по обой д-р Васил Спасов, като е последният му ученик. През 1939 г., когато е 15-годишен, Димитър Титов е приет за „музикантски ученик“ – обоист в Царския военен симфоничен оркестър, където първи обой е Христо Петков. Три години по-късно той е назначен с указ на цар Борис III: „Назначава се на длъжност кандидат-подофицер в Царския военен симфоничен оркестър музикантският ученик Димитър Иванов Титов, считано от 1 юний 1942 година“.
Вече като част от основния състав на оркестъра младият музикант пътува много на турнета в Италия, Румъния, Унгария и Хърватия. Огромно впечатление му прави по онова време, че в чужбина настаняват музикантите в хубави хотели, а у нас са посрещани във физкултурните салони на училищата, където спят на пълнени чували със слама.
След 9 септември 1944 г. обаче по политически причини е уволнен от Царския оркестър, който е преименуван от 1 януари 1945 г. на Държавен симфоничен оркестър.
Няколко години той свири в различни градове у нас. През 1946 г. става един от основателите на Държавния симфоничен оркестър във Варна. А две години по-късно работи в Оркестровия ансамбъл на МВР-София. През сезон 1949/1950 г. постъпва като първи обоист в Държавния симфоничен орекстър в Пловдив. По същото време е и лектор в Пловдивското музикално училище. Напуска града обаче, за да завърши образованието си в Музикалната академия при Христо Петков. Същевременно става солист-водач в Държавния симфоничен орекестър Перник със статут на помощник-концертмайстор, което е прецедент за обоист.
През тези години оркестърът на Саша Попов е реорганизиран и от 1949 г. се казва Софийска държавна филхармония. През октомври и ноември 1954 г. се състои първата концертна обиколка на филхармонията из България. Тогава Саша Попов връща Димитър Титов в състава. Там той свири до 1970 г. Същата година обаче получава холандска виза за обучение, но по съвета на свои близки остава в Западен Берлин. Там свири в различни състави. През 1972 г. започва да работи в немската фирма за пиана „Бекщайн“. Назначен е за акордьор и това работи до пенсионирането си.
Димитър Титов живее между България и Германия, защото у нас са приятелите му, но там е „адекватното социално обслужване“.
Никога не е и предполагал, че ще отпразнува 100-годишнината си. Разказвал е, че не е правил „нищо особено“, за да живее по-дълго. „Това е напълно естествено, нормално, без никакви усилия“, казва музикантът преди време.
Димитър Титов с диригента Найден Тодоров
Все още няма коментари