Нови стихове от Тринадесетото издание на Националния поетичен конкурс "Златен пегас"

Обратна поща
Светли Великденски празници за всички читатели и участници в конкурса „Златен пегас“!
Уважаеми Н. Б., Е. Ш. от Сливен, М. С. от София, Г.М. от Силистра, Н.Д. от Плевен, В.Р., изпратените текстове няма да бъдат публикувани.
Пожелавам ви здраве, кураж и успехи!


ГЕОРГИ РЕВОВ
Пловдив
 
НЯКОГА  МНОГО  ОТДАВНА
Попитали веднъж един мъдрец:
как се пишат стихотворения 
по кората на дървото?
А мъдрецът се замислил,
почесал се по олисялата камбанария
и отговорил – Трябва само
да си подостриш въображението
и да тръгнеш внимателно
по върхът на бръснача…
Да гледаш само в една точка
или в нещо, което е заковано
на небето. Може да е птица
с едно крило или главата
на крокодил с една опашка.
Може дори да прилича на магаре
или магарето да прилича на кон
с копита от облаци…
Това няма значение. Важното е,
след като си търкулнеш погледа
през ключалката на Хоризонта,
да виждаш и чуваш само онова,
което ти диктува сърцето!
За да го гравираш после
с душата си
по кората на дървото...      
 
СЛЪНЧОГЛЕДИ
Всички Слънчогледи
са изпънали вратове
в очакване
на Генерала си,
а Слънцето –
минава тежко
покрай тях…
И дава – Свободно!      
 

ЗЛАТИНА ВЪЛЕВА
Стара Загора

НАГРАДА
 
Бяха толкова зими в нашите чувства!
Ветрове ги горяха и неми слънца
си стояха забодени, сякаш изкуствени,
върху сивия свод, неизписан с ръка.
 
Аз ти пращах писма безадресни,
все накацали птици с ранени крила.
Не отвори прозорец, троха не посегна,
а блестяха без отглас твоите стъкла.
 
По пътеката минаха люде и псета,
извървяха деня, неиздигнат високо.
Из града  чудна тайна ги сбра и отнесе,
а животът си тръгваше недоносен.
 
Остаряха сърцата да чакат до болка,
по лицето полегна световната скръб,
но цъфтеше кокиче сърцато напролет,
после зрееше лято до есенен път.
 
Ето днес се събуди зверчето отляво,
записука на гладно за нова любов.
Ще му дам да изпие надежда коварна,
своя семчица дял от сладкия плод.
 
Не в хартия с капки полепнала захар
ще повярвам, че то съществува.
В пролетта в бяла риза и чар ароматен
ще почувствам, живот, че целуваш.
 
 
НИКОЛА АПОСТОЛОВ
София
 
ЩУРЕЦ И СВЕТУЛКИ
За кого си се разсвирил, щурчо,
с остарялата китара?
Ти ли будиш нощните светулки
и раздираш им хастара?
 
Ти, изпратил слънцето горещо,
в хладна вечер се разпяваш.
Да раздвижиш нощните светулки
с песните си ти успяваш.
 
С таз невидима за нас китара
галиш нежно тишината.
А светулките край теб светулкат
и възраждат светлината.
 
Цялото небе живее нощем-
слуша песните ти сладки.
Тишината даже не заспива
през антрактите ти кратки.
  

ЛЮБОМИР КОНСТАНТИНОВ – ФЕЛИКС
София
 
БИЛЕ                       
Народе мой, след петвековно иго,
окървавен, безбройни жертви дал,
намери сили пак глава да вдигнеш,
отпил омайно биле – СВОБОДА!
Ах тази билка! – сладка и омайна,
поена с кръв потаен кобен час,
в снагата ти изстрадала се срастна
и ни държи навеки в своя власт!
 
 
МАРИЯ КОЛЕВА
София

***
Пролетта е красива
и буйна.
И всичката и лудост
простена е.
 
Старостта е тиха
и скромна.
И всичката мъдрост
нужна е.
 
Мъчанието е злато,
когато няма ,
какво да кажеш.
Тишина  е.
 
Нека шумолят
на потоците
водите.
На дървете листите.
На времето ветровете.
И на поколенията
песните.
 

СТОЙНА ДИМОВА
Стара Загора
 
БЕЗУСЛОВНО
Има утро и в утрото мъка.
Има залез и в залеза радост.
Има дързост в пътеки безбродни.
Има обич дори след раздяла
Има болка в любов  разцъфтяла.
Две длани ни трябват – с наслада
да отместваме тежка преграда.
Да се слеем, тъй както реките
безусловно в морето се вливат.
Да потънем в безкрайната бездна
с този кръст на любов безпределна!
                                                
 
ДИМКА ПЕТРОВА
Варна
 
НЕОЧАКВАНА ПРОЛЕТ
Неподготвени за Първа пролет,
все още упорстват снеговете,
Но с невидима ръка ли, що ли,
се изчисти напълно небето.
 
И южнякът с невинна целувка
почна бързо да ги разтопява.
И до вчера непознат капчукът
от стрехите първи морз предава.
 
Живнаха дърветата, приели
това ранно чувство за промяна...
Първи птици, току долетели
са предвестната им телеграма.
 
И през клоните им – тъй достъпни,
пролетно небето се усмихва.
Може утре да им струва скъпо –
но за плод те бързо цвят развиха.
 
 
БОРИС БУХЧЕВ
Бургас
 
ГРАДИНА
Кому протягате ръце
отрязани градински клони?
Намръщените небосклони
са без душа и без сърце.
 
Напразно чакате по здрач
да ви намери с песен птица.
Върху опънатата жица
наглася лък като свирач
вечерен вятър – Паганини,
той само няма да отмине.
 
 
ЙОАН
Карлово
  
СИНИЯТ  КОН
Красавец си ти! Вихрогон си! Да знаеш!
С разпиляното лято в копитата.
С оловото в сивата грива безкрайна.
И със черните сенки в очите си!
 
Върху тебе усукан е вятърът!
Още стене от грохот планетата,
щом помиташ с крилете полята й.
И разплискваш  с копита моретата !
 
И дъждът ти отива.  Да знаеш!
Провикни се, извикай, за Бога!
Наиграй се  -  животът това е!
Безразсъден миг  -  туй е животът...
 
Моля те даже да ме обикнеш!
Аз приятели други си нямам.
Брат бъди ми, кълна се, ще свикна!
И ще ти пиша, ако избягаш...
 
Но когато се върнеш обратно,
няма юзда да ти слагам!
Ще те нарисувам в синьо и златно.
И Господ да ти помага!
 
 
СИЛВИЯ МИЛЕВА
Варна
 
ВЕЧЕР
Разгонва облаците силен вятър
и лъхва ме вечерна хладина,
разгъва леко звездния си шатър
небето и ни хвърля в тъмнина.
 
Годините ме бодват като жило,
притиска ме живота уморен,
а щастието - литнало хвърчило
далече е от земния ми ден.
 
Обичам да сме вечер двама с тебе
и в радостта, и в болката дори,
макар че минало е всяко време
на трепети, копнежи и мечти.
 
С нас още ли е любовта - не зная,
само луната има вечен брод,
но искам във вечерната омая
да бъда с тебе цял един живот.