Нови стихове от Тринадесетото издание на Националния поетичен конкурс "Златен пегас"

Обратна поща:
Уважаеми, И.Д., П.С. от София, Р.Д. от Ямбол, С.Н. от Монтана, изпратените текстове няма да бъдат публикувани. Пожелавам ви здраве, кураж и успех!


СТОЯН МИХАЙЛОВ
Търговище
 
ЩЪРКЕЛЪТ ДОНЕСЕ ПРОЛЕТТА
Дълго вятър зъл навън лудуваше –
гониха се снежни пеперуди...
А надежда все у нас будуваше –
пролетта в цветя ще се събуди
 
Слънцето и облаците всеки ден,
безутешно пращаха надежди...
Идвай час любим, в сърцето запленен,
в бяло там кокиче да се вглеждаш!
Ето, на ръката всеки закачи
мартеница в бяло и червено.
Пееше в гърдите весел моят стих –
пролетта задава се родена!
Дърго чаканият щъркел долетя –
клюнът му омайващо затрака...
Вдигнаха глави и първите цветя –
зимата потули се със мрака.
Щъркелът в съседство човка разигра –
подновява с хъс гнездото старо...
Сякаш пролетта край него е била –
на крилете в полет я докара.
 
Гостенин обичан, чакан със любов –
с пролетта ни радостта донесе...
С реенето свое сипе благослов –
„здрав бъди стопанино и весел“!


ИВАН ГЕРГИНОВ
с. Лисец, Ловеч

КНЯГИНЯТА
„Свободата не ще екзарх . . .
иска – Караджата!”
 
Една мома, нарекли я Княгиня,
извеза знаме, заковано в прът,
с три думички – три извора в пустиня –
свещените: Свобода или смърт!
Нима, у нас е имало княгини,
в потопа чер от мрачните ни дни?
Таз нова жена – българка – робиня,
обрекла в жертва свойте младини.
Със три слова – разбудила народа,
един народ – настръхнал океан . . .
За кой ли път, за скъпата свобода,
той пак подхванал нова, люта бран.
Потери, дим . . . насреща – орди диви,
настръхнали долища и гори,
от този ек на битките гръмливи
и мъртвите се вдигнали дори.
Със живите, наново те поели
да търсят оня път от младини,
по който те, безстрашно са вървели
към залеза на сетните си дни.
За първи път сме имали княгиня,
макар и не от древен царски род . . .
Тя, нашата, превърна се в светиня,
със думата : На бунт! Към цял народ.
Една мома, от книгите позната,
възкръсна под трицветния байрак
и ни закле: Да пазим свободата,
преди да я нагази вражи крак!
 
 
РАДКА АТАНАСОВА – ТОПАЛОВА

В ХРАМА
В този свят...и зъбат, и рогат,
уязвими под кръста -
с пет напред, две назад
неусетно смаляваме ръста
 
на онази нелепа човечност,
дето вече се смята за лудост.
И от белите камъни речни,
промити от всякаква мъдрост.
 
И от черните мисли зловещи
да очерним ранения ближен,
в храма палим дебелите свещи.
И безсмислено  правим живота
                                    ... излишен.
 

МАРИАНА ЕКЛЕСИЯ
София

МОЛИТВА
Не ми давай повече нежност,
отколкото може да понесе сърцето ми!
За греховете ме наказваш с любов,
за верността – с вдъхновение.
Не разкривай всички копнежи,
написани тайно в душата ми.
Не се уморявай да бъдеш край мен –
почакай да съмне и утре!
Може би точно в този миг
никой под слънцето няма да те повика,
за да ти каже: „Обичам те!“
 
 
ИВЕЛИНА ЦВЕТКОВА
Горна Оряховица
 
ВЛЮБЕН КЛИМАТ
Ти помниш ли как бримката на шала
окичи с непозната светла пролет
и сякаш люлякът там грейна в бяло,
зеленото преди да пусне корен.
 
Стихът ти светлоок намери рима
в очите на жена от две небета,
а моето сърце е с влюбен климат,
от който синоптици слънце взеха.
 
Животът остри лък, а аз съм цвете
с разголваща сетивност за сезона.
Нагазих в редовете ти, Поете,
а шалът бе началото за спомени.
 
Виж, славеят издава пролетта ми.
Ще пеем ли със него в цветни клони,
дори и в пламъка си да ни хване
на лятото красив любовен огън?
 
Ти може да ме виждаш денем също
и в цъфналия цвят на люляк в бяло.
Жената в твоя стих е сякаш в къща.
И утре ще зачене с рими - в лятото.


ДИМИТЪР ХРИСТОВ
София

БАЩИНА ЕЛЕГИЯ
Ще има дълго да те чакам
през тези дни и месеци, лета,
но тука няма да те видя,
прегърнал времето с безкрилата
надежда
на мойта спътница тъга...
 
Така ще бъде чак до края
във броеница тягостни минути,
забързан във гонитба, суета
и после пак опомнил се,
погледнал в себе си и в теб.
 
Отново и отново нахлуват
моите картини
и оживявам отведнъж,
поглъщам миговете ненаситно,
но отлетяват внезапно разпилени,
и няма връщане назад
във нескончаемата длъж...
 
Няколкото сълзи не усещам
стреснат, поемам пътя
в бързина и грижи,
по улея на моята спирала
назад във спомена си не веднъж.
 
Пред мен денят преваля,
подухва тъжен вятър,
обгръща ме потръпнал
 
със своите рефрени към сирака – мъж,
крачките отекват
в посоката една,
студеният следобед ме следи
 
под ромона на монотонния
житейски дъжд...
 
 
НАДЕЖДА РАДЕВА
Русе
 
Балада да голямата любов
„Голямата любов е гръм и буря, 
връхлита те, живота ти разтуря...”
Петър Алипиев
 
 
Повикаха ли я или сама се появи,
тъй както винаги се случва,
голямата любов мъж и жена плени,
живота им изцяло преобърна.
 
Не ги попита имат ли сърца
да изтърпят на чувства страстни,
не ги попита имат ли инат
да удържи на хорска завист?
 
Жестока бе, но те не я разбраха,
че мирния им план ще разруши,
защото бе красавица мечтана,
красиво сътворена от души!
 
Красива бе във чашите им с вино,
в усмивките, в сълзите им, в дъха,
в дъждовния им шепот – полъх минал
по струни от кристална лекота...
 
Но скоро красотата се изгуби –
от грижи образът й посивя,
отпуснаха крилата пеперудите,
потулиха се в ледена роса...
 
Голямата любов превърна се в тъга
и вече няма кой да разтревожи.
На две планети – той и тя
със спомена – по устните им още...


СИЙКА САВОВА
Русе

*  *  *
Препускай, конче,
младост моя.
Вятър в гривата.
Искри под копитата.
Бързай по хребета,
към билото бързай!
Детелини – поляни
цъфтят!
После слез долу
в ниското –
дето тича реката
на дните ми.
С нея тръгни –
      мост да намерите.
Между два бряга –
    брод.
Боса да мина по белите камъни.
Лек да потърся –
билка за раните!...