Нови стихове от Тринадесетото издание на Националния поетичен конкурс "Златен пегас"

Обратна поща
Уважаеми, Т. Ж. от Казанлък, В. Р. от София, И. Д. от Кърджали, И.В. от София, изпратените текстове няма да бъдат публикувани. Пожелавам ви здраве, кураж и успехи.
 

ДИАНА ЮСКУЛОВА
София

ОБИЧАЙНИТЕ ТРИ ТОЧКИ
Всичко вече e казано - и повторено.
На раменете ми не тежат чужди ризи.
Нямам причина да се превръщам
в огледало за дребни капризи.
Знам, че богът на малките радости
в нечие черно сърце ще влезе,
и ще се счупи нещо.
Ще светне - и ще залезе...
И съм благодарна на есента,
че не бърза да рони сълзи
за щяло или не щяло,
счупено или непокълнало.
Краткият ден се колебае
драматично ли да се замъгли.
Всичко вече е премълчано,
но нищо не счупих, нали?
 
ДОКАТО ВРЕМЕТО
Докато времето се учи да лекува,
в полата ми се сипят Персеиди.
Така се уморих да съществувам,
да пея със затворените миди...
 
Солта изгриза скелета на лодката,
докато времето се учи да лекува.
Тревите се наведоха към себе си.
Свирят щурци, а никой не ги чува...
 
След сушата остават остри ръбове
дълбока жажда и пукнатини...
Докато времето се учи да лекува
се разболяват белите ми дни.
 
Смокините окапаха от сладост.
Поредно лято дълго се сбогува...
Вселената замисля нещо важно,
докато времето се учи да лекува.
 
 
 
ХРИСТИНА МАДЖАРОВА
Елхово

СЛЕД ТРИ 
Не се обаждай, за да чуеш как съм. 
След три и времето заспива, 
а аз след три сънувам щастието, 
предположи, че съм щастлива. 
След три дори часовниците дремят
и не помръдват мигове в тиктакане.
Не бих написала половин поема,
до утре предпочитам да почакам.
След три не ми е до споделяне,
принцесите си пазят всяка тайна.
А аз си пазя просто себе си
и лека нощ ще пожелая.
Не се превръщай в граховото зърно,
което без да мигна ме оставя.
Със приказки ще ти отвърна,
когато утре се обадиш.
Ще пожелая сънища (от сладките).
Принцесите след три са лаконични.
(не обещавам, че нощта ще бъде кратка),
но утре в нова приказка ще те обичам.
 

ДОБРОМИРА БОРИСОВА
Русе

НАРЦИСИ
Ако ми позволиш да те обичам...
 
Напролет любовта е тъй естествена,
особено пък по килим от нарциси...
Любов и пролет са тъждествени.
 
Не ни ли стигат вече листопадите?
Ела, не се страхувай от ръцете ми,
от дланите ми пеперудени.
Отдавна си изплаках водопадите -
в очите ми са само изумрудите.
Не се плаши от женските ми упреци -
гласът ми дава тон на чучулигите.
В душата ми е само чичопействане.
 
Не казвай: любовта е прецъфтяла.
О, тя се връща - пролет изумрудена,
тържествено и през шпалир от нарциси!
 
 
ЦВЯТКО ДЕЧЕВ
Велико Търново

РАБОТНАТА ПЧЕЛИЧКА
От ранина до късен мрак,
по цяло лято с дни наред,
прелитайки от злак на злак,
пчеличката събира мед.
 
Ала напразен и нелек
е твоят честен труд, пчеличко,
защото хитрият човек
отново ще ти вземе всичко.
 
 
ПЕНКА СТЕФАНОВА
Пловдив
 
* * *
Петя Костова вече
не ми се обажда.
Нито Данчето идва, Минка –
в „Тракия“ чак.
Мимито – в Стара Загора
си вдигна багажа.
Кирил, Венета – и те – като мен –
в кьор сокак.
 
С брат ми – сигурно няма
какво да си кажем.
Всеки – с грижите, какви ми ти –
брат и сестра…
Без допирни точки
на небето в пейзажа.
по глътка липса
в различни небесни бистра.
 
Синовете – обаждат се само
при нужда.
Само в краен случай
хващат пътя насам.
Боже мой! И защо въобще
се събуждам?
И без друго няма да се отвори
Сезам.
 
Със Стефчо и котката –
нон-стоп – в симбиоза.
В симбиоза – от всякъде –
адски трогателна.
За изхвърляне – една
осмомартенска роза:
 
И със слънце в прозореца –
в гърлото – спазъм.
И когато звъни телефон,
джиесем,
се кръстя в движение
и си плюя в пазвата:
Майсторът само да не е –
С голямото „М“
 

ГЕНЧО ЗЛАТЕВ

ДО МЕН Е ФРАНСОА ВИЙОН
Суета на суетите, всичко е суета
Еклесиаст
Часовникът, присвил сурово вежди,
тиктака, не ми дава да заспя.
Стрелки размахва, корените реже,
с които на Земята се крепя.
 
Напира вятър тъмен и ме стриже.
Вървя и няма никъде подслон.
Прогизнал от тревоги и от грижи,
в компания със Франсоа Вийон.
 
Затворил в строфи своята епоха,
екливо незаглъхващо звънче,
със този шарлатанин и пройдоха,
на Франция със лошото момче.
 
Обсебено от хулигански страсти,
поело към бесилото с кураж,
за да узнае задните му части
с какво тегло са и с какъв грамаж.
 
Залутано в тълпите многолики.
Белязано със поетичен знак.
Което пита: „Где е Карл Велики?
Къде е падналият лани сняг?“
 
Отхвърлило, презряло суетата.
Че словото е със върховна власт.
Проникнало във мъдростта крилата,
в прозрението на Еклесиаст.
 
 
ЗЛАТКА МАРКОВА
Бургас
 
***
Събрахме душите си –
получи се огън.
Събрахме сърцата си –
Получи се жар.
Събрахме годините –
Надхвърлиха век.
В тях бяхме щастливи –
отлитнаха за миг.
Изчезна животът
като сянка на отсечено дърво,
като сълза, изплакана в очите,
невъзвратим, но желан и в залеза.
 
 
АНИ ТОПУЗОВА
Стара Загора

***
Какво ми носи този ден –
радост, разкаяние или грижа...
Вместо поздрав, чука по морза за мен
кълвачът с пъстрата риза.
 
Работен ден е... Препълнен тролей.
Забързани хора минават.
Някой ми вика „здравей“
и притичвайки, отминава.
 
За покупки – вечният проблем –
до „Билла“ или до пазара.
Съседите ми и те като мен –
чакат да дойде млекарят.
 
Привечер на пейките в парка
обменяме много въпроси...
Делим си радост и болка –
така всеки по-леко ги носи.
 
А когато прекрачим в дома,
за отмора леглото ни чака.
И полагаме морно глава
с тихото похъркване на мрака.