Пред гения на алчния български търговец политиците са безсилни

За еврото ни излъгаха политиците. Още година преди приемането му цените скочиха брутално нагоре. Мислехме си, че когато най-после дойде, нещата ще се успокоят. Уви – не само че не се случи, но този процес продължи със същото темпо. Затова и днес в повечето случаи цената от един лев е вече едно евро, от два лева – две евро и т. н.
Не коментирахме цените на козунаците, яйцата, агнешкото, което така и си стои по хладилниците на магазините. Онзи ден зевзек в интернет се присмя на всички ни с твърдението, че парите за агнешкото ще ни се сторят ниски, като излязат черешите с новите си тазгодишни цени. Виждаме го вече по етикетите на българските ягоди – шест, седем, осем евро за килограм. Че то ако напълно се лишиш от ягоди и череши, а парите ги спестяваш, в края на сезона може и нещо златно да си купиш.

Доведоха живота на пенсионерите до системен недостиг – факир да си, не можеш да се храниш, лекуваш и отопляваш едновременно. Какъв живот е този, в който трябва да планираш лишенията си от жизненоважни неща. Да планираш не подобрения, а лишения. И затова не са виновни нито еврото, нито левът. Преходът от едната валута към другата беше удобен случай за поредния грабеж над народа. А влизането ни в клуба на богатите ни направи всъщност още по-бедни.

Не е случаен фактът, че новото правителство ще е поредното, което ще бори и успокоява ръста на цените, те всички това правят и всички вкупом се провалят. Както се казва, знаем ги добре какво могат българските политици. Пред гения на алчния български търговец и прекупвач всички са безсилни. Това е свободен пазар по български тертип. Ако се опитат които и да е управници да се намесят – сакън, не пипайте. Пречите на пазарната икономика. А българските пазарни отношения са дълбоко непазарни, белязани от спекула, прекупвачество, жажда за забогатяване на гърба на народа с изкривени и деформирани ценови листи. Пенсионерите до такава степен вече сме изгубили надежда, че въобще не вярваме на никого. Статистиката отчита смешни инфлационни проценти, а джобовете ни говорят друго. Какво швейцарско правило, какво осъвременяване на пенсиите, след като ни лъжат още с инфлационните проценти. Ще ни подхвърлят някакви седем-осем процента върху мизерните пенсии и ще ни оставят да оцеляваме кой както може. Няма надежда, че нещо по-добро може да се случи.
 
Светлозар Динев, София