Футболни фенове се държат като варвари на пъпа на София, живеещите на ул. „Иван Асен II“ пропищяха от шум и бомбички

Преди повече от два месеца на една от най-старите и спокойни улици в столичния град – „Иван Асен II“, беше открит магазин за артикули на столичен футболен отбор. Оттогава животът на хората, живеещи в района, се превърна в истински ад. Магазинът стана сборен пункт на агитката на отбора преди мачове. Ставаме неволни свидетели и жертви на варварско, невъзпитано и арогантно отношение от самозабравилите се фенове. Неприлични песни, цинизми, вулгаризми, скандирани от полупияната фенска маса. Всички живеещи наблизо са пропищели.

И откъде накъде фен магазин на футболен клуб на пъпа на София. Да си го направят на стадиона, пишат в социалните мрежи група съседи, живеещи в района. Защо децата ни трябва да стават свидетели на най-грозното и отблъскващото стадно поведение? Защо задните ни дворове и стените на сградите ни трябва де се превръщат в писоари? А колите ни да бъдат ритани, за да се включват алармите им като част от задоволяването на ниските страсти на самозабравилите се младежи. Естествено, всичко това продължава поне два часа, преди тълпата да се потътри към стадиона. За да остави след себе си тонове боклуци – фасове, кенове от бира и стъклени шишета от алкохолни концентрати, обелки и боклуци от какво ли не. Неизброими са цинизмите, които се пеят под формата на песни, които децата и живеещите в квартала са принудени да търпят. За бомбената канонада да не говорим – като по време на война.

В същото време районът е претъпкан с полицаи, които гледат и не реагират. Когато някой от живеещите им обърне внимание, заявяват, че са там, за да пазят агитката, а не хората от нея. Това е наистина потресаващо – безчинстващите, пияниците, дрогираните са ценни за родната полиция, която уж ни пази.

Нямат ли живеещите никакви права, нима не си плащаме данъците, не полагаме ли грижи за сградите си, за дворовете си? Не са ли лична собственост колите ни, за които чинно плащаме на общината, за да можем да ги паркираме на улицата, на която живеем? И ние, които не стъпваме по стадионите, възрастни, трудови хора, млади семейства с деца с какво заслужихме това наказание всяка седмица районът ни да се превръща в място на долни страсти и емоции?

И какво общо има любовта към спорта с липсата на възпитание, алкохолизма, цинизма и вулгарността? Страшно е да гледаш тези млади хора. Или просто агитките са нужни на политиците, на партиите и затова някой не само ги толерира, но и ги отглежда и напътства за свои цели.