Бактериите Lactobacillus и Bifidobacteria в храносмилателния тракт намаляват вредните токсини не само в стомаха и червата, но дори и в мозъка. Затова и може да се направи изводът, че части от тялото, които привидно нямат отношение едни към други, всъщност могат да бъдат тясно свързани.
Ето две причини защо доброто състояние на храносмилателната система играе огромна роля за здравето и начина, по който работи мозъкът ни.
1. Ние сме това, което ядем, гласи една поговорка. Важно допълнение би било - ние сме това, което храносмиламе и усвояваме. Все пак храната, която поглъщаме, ще бъде източникът на градивните елементи, изграждащи всяка клетка в организма ни, включително и тези в мозъка.
2. Изследванията показват, че храносмилателният тракт играе важна роля за имунния отговор на тялото. Той е един от основните фактори, които определят появата и евентуалното развитие на възпаления в организма.
Над сто трилиона бактерии от над 400 различни вида живеят в червата ни. Повечето от тези бактерии се намират в дебелото черво.
Човек е склонен да се притеснява дори само при мисълта, че има бактерии, които живеят в тялото му. Но всъщност немалка част от тях са от категорията на добрите бактерии - те играят важна роля за доброто ни здраве - осигуряват правилното разграждане на храната, синтезирането и усвояването на хранителните вещества, предотвратяват проникването на токсини в кръвта, борят се с вредните бактерии и поддържат здравето на имунната ни система. Тези полезни бактерии са известни още като флора, микрофлора или пробиотици.
Двата основни вида полезни бактерии, които понякога биват наричани още благоприятни бактерии, включват Lactobacillus и Bifidobacteria. Резултатите от изследвания сочат, че тези два типа микрофлора могат да намалят нивата на токсични съставки, които оказват вредно влияние и върху функциите на мозъка.
Тези бактерии редуцират едни от съставните части на имунната система – цитокините, в червата и в цялата кръвоносна система. Цитокините са свързани с тревожността, симптомите на депресия и различни когнитивни нарушения.
Алън Логан цитира в книгата си „Мозъчната диета“ четири проучвания, които демонстрират защитните свойства на пробиотиците срещу вредата от свободните радикали и по-специално - срещу нарушенията на мастните компоненти на клетките. Мозъкът е съставен от голямо количество мазнини в структурата си, така че защитата на мастния компонент на клетките е важна за здравето му.
Така че, докато учените продължават да доказват връзката черва-мозък, трябва да бъдем сигурни, че получаваме достатъчно пробиотици от храната или чрез хранителни добавки.
Все още няма коментари