Пушачите най-застрашени от легионерска болест

Легионерската болест представлява сериозна, потенциално фатална инфекция на белите дробове, предизвиквана от бактерии от род Legionella. Легионерската болест понякога бива наричана и легионелоза. Заболяването има интересна история - идентифицирано е сравнително скоро, през 1976 г., на среща на Американския легион - оттам идва и името на болестта и бактерията.
 
Бактериите са повсеместно разпространени в естествени и изкуствени водоеми – езера, блата, реки и т.н. Инхалирането на микроскопични капчици вода, съдържащи бактериите, е основен източник на зараза. Значителен източник са и водоснабдителните системи, които използват естествени водоеми като източник на вода, особено ако последната не е била щателно обработена. Заболяването не може да бъде предадено от болен човек на друг. 

Въпреки че хора от всяка възраст могат да се разболеят, най-често засягани са лица на средна до напреднала възраст, особено пушачите, страдащите от хронични белодробни заболявания и имунокомпрометираните. Заболяването започва 2 – 10 дни след заразяване, с висока температура, втрисане и мускулни болки. Белодробната инфекция предизвиква болка в гърдите, постоянна кашлица и затрудняване на дишането.

Кашлицата може да бъде суха или съпроводена с изхрачване на секрет – спутум. Възможно е да се наблюдават още главоболие, умора, загуба на апетит, загуба на координация, гадене и повръщане, объркване и нарушаване на мисловните процеси. Въпреки втрисането пулсът е нормален или леко забавен. Често болестта се бърка с пневмония. Най-подходящи за точна диагностика са културелните изследвания на спутум, които категорично идентифицират причинителя и потвърждават присъствието му в бронхиалния секрет.