Слабият имунитет убива здравето

Имунитетът, или способността на организма ни да се противопоставя на вредните микроорганизми, причиняващи различни заболявания, е основната ни защита срещу тях. В зависимост от начина му на развитие медицината подразделя имунитета на два вида – вроден и придобит.

Вроденият (неспецифичен) имунитет включва външните физически и химически бариери, осигурявани от кожата и лигавиците. Включва и различни вътрешни защити като антимикробни вещества, фагоцити, треска и възпаление (свързани с повишаване на температурата на тялото).

Адаптивният (специфичен) имунитет е способността на организма да се защити от специфични враждебни вещества като бактерии, токсини, вируси и чужди тъкани. Адаптивният имунитет включва лимфоцитите (вид бели кръвни клетки), наречени Т-лимфоцити (Т-клетки) и В-лимфоцити (В-клетки).

Две свойства различават придобития имунитет от вродения: специфичността на отделни чужди молекули (антигени), което включва и отличаването на собствените от чуждите молекули, и паметта за повечето вече срещнати антигени, за да може при повторен сблъсък отговорът на организма да бъде по-бърз и ефективен.
Имунната система основно обхваща лимфната тъкан на възлите, сливиците, тимуса, костния мозък и част от храносмилателния тракт и далака, както и определени клетки и протеини в кръвта. Имунодефицитът е увредената способност на имунната система да противостои на инфекциите. Той може да е вторичен (придобит) или вследствие на вродени дефицити в имунната система (първичен).