Специалист от ВМА: Има 2 вида опасни кърлежи!

Лятото е „златно време“ за кърлежите и комарите. Какви опасни инфекции пренасят? За какво да внимаваме и как да се предпазим от ухапване и заболяване? – отговорите дава главен асистент д-р Магдалена Баймакова, дм, част от екипа на Катедра „Инфекциозни болести“ към ВМА. „Кърлежите са познати на човечеството от дълбока древност. Едва през XIX и XX в. обаче се доказа тяхната способност да бъдат преносители („вектори“) на много заболявания при животните и човека“, разказва д-р Магдалена Баймакова. „Две са основните семейства кърлежи, които имат епидемиологично значение за нас, а именно сем. Ixodidae (т. нар. твърди кърлежи) и сем. Argasidae (т. нар. меки кърлежи)“, уточнява специалистът по инфекциозни болести във ВМА. Какви са разликите между меките и твърдите кърлежи? Една от основните е, че първите обитават закрити пространства (дупки, цепнатини и т. н.), докато вторите се срещат на открито – в зелени площи, гори, храсти. „Аргасовите кърлежи (меките) издържат продължително време на гладуване и имат голяма продължителност на живот (повече от 10 години).

Иксодосовите (твърдите) са по-слабо устойчиви на гладуване и живеят по-кратко (от няколко месеца до три години)“, разкрива интересни подробности д-р Баймакова. Аргасовите кърлежи не се закрепват здраво. „При тях поетата кръв се концентрира главно в коксалните органи, като по време на хранене и след това излъчват коксална течност, която най-често съдържа и патогенни микроорганизми. Аргасовите кърлежи се свързват основно с предаването на кърлежовия възвратен тиф“, обяснява инфекционистът. „Твърдите кърлежи имат силно развити стимули за намиране на гостоприемник и активно го следват и търсят подходящо място за запиване. Пробиват кожата с хоботчето, вкарват слюнка, която съдържа субстанции, които обезболяват и възпрепятстват съсирването на кръвта. Образуват „циментова запушалка“, за да се предотврати изтичането на слюнка и капки кръв“, разказва още специалистът от Първа клиника по инфекциозни болести на ВМА. В сезона на кърлежите превенцията е ключова. Затова и д-р Баймакова дава полезни съвети как да избегнем ухапвания, когато сме в парка, планината или на кучешката поляна: Носете дълъг ръкав и дълги панталони, пъхнати в чорапите или ботуши; Третирайте дрехите, чорапите и крачолите с продукти, съдържащ перметрин; Използвайте репеленти против насекоми върху откритата кожа. „След всяко посещение на рискови места и активности на открито винаги проверявайте цялото тяло за кърлежи. Те предпочитат мека кожа и окосмени участъци“, изтъква д-р Баймакова.

И е категорична: „Намерен кърлеж се отстранява незабавно от кожата!“. Как бихме могли да го направим, ако нямаме достъп по медицинска помощ? Ето и препоръките ѝ: Използвайте пинсети, за да захванете кърлежа възможно най-близо до повърхността на кожата; Издърпайте нагоре с постоянна, равномерна сила; Не въртете кърлежа; Не мачкайте кърлежа с пръсти, защото съдържанието на кърлежа може да предаде инфекциозен патоген; Ако части от кърлежа не могат да бъдат отстранени с чисти пинсети, оставете ги; рискът от предаване на инфекция е много по-малък от неотстранена част в сравнение с наличен прикрепен кърлеж; След като извадите кърлежа, почистете добре мястото на ухапване и ръцете си със спирт или сапун и вода. „Избягвайте т. нар. народни средства за отстраняване на кърлежа – например използване на лак за нокти, вазелин, горещ кибрит или алкохол. Те няма да го накарат да се „отдръпне“, но има риск да го провокират да отдели повече слюнка (която може да съдържа инфекциозни патогени)“, препоръчва д-р Магдалена Баймакова.