Една тиха, но дълбока страст завладява все повече жени над 50 – любовта към орхидеите. За мнозина това не е просто красиво цвете в саксия, а жива душа, за която се грижат с обич, внимание и търпение. Орхидеите излъчват усещането за уют, спокойствие и грижа, каквито само човек с опит и зрялост може истински да оцени.
Жените, увлечени по отглеждането на това цвете, не се ограничават само с един или два екземпляра. Много от тях събират различни видове и с времето развиват истински „миниградини“ по прозорците, терасите или специално отделени кътове. Много дами кръщават всяка своя орхидея с имена като Лили, Белла и Розалия, до по-екзотични като Шехерезада или Дона Флора. Говорят си с тях, грижат се педантично, водят си бележки за това кога и как са цъфнали, с какво са подхранени, кога са пресадени.
Най-разпространеният вид у нас е фаленопсисът – познат още като „молецова орхидея“. Той е любим на начинаещите, защото е сравнително непретенциозен. Изисква добро осветление, но не обича пряко слънце. Най-добре се чувства на източен или западен прозорец, където светлината е мека. Поливането е сред най-честите грешки, които допускат хората. Много жени научават по трудния начин, че орхидеите не обичат постоянно влажни корени. Затова най-добрият метод е потапяне – саксията се поставя в съд с хладка вода за около 10-15 минути, след което се оставя добре да се отцеди. Това се прави средно веднъж на 7 до 10 дни в зависимост от сезона и влажността в помещението.
Много полезен и обичан ритуал сред орхидейните любителки е т. нар. „къпане“ на орхидеите. Това означава да ги освежим веднъж месечно под лек душ, като внимаваме водата да не се задържа в сърцевината на листата, защото може да предизвика загниване. След къпане листата се подсушават с мека кърпа. Корените на орхидеите трябва да са в прозрачен съд, за да се наблюдава състоянието им. Когато са сребристи или сиво-зелени, значи е време за поливане. Ако са свежо зелени – нямат нужда.
Подхранването също е важно – използва се специален тор за орхидеи, който се разрежда според указанията и се прилага веднъж на две до три седмици по време на активния растеж. През зимата, когато растението е в покой, торенето се спира или значително се разрежда. Пресаждането на орхидеите не е ежегодно, а се прави на всеки две-три години, най-добре напролет, след прецъфтяване. Субстратът, в който се отглеждат, не е почва, а специална смес от борови кори, кокосови влакна и мъх, която осигурява въздух около корените.
Една от най-вълнуващите части в грижата за орхидеите е размножаването. Това може да стане чрез „кеики“ – малки нови растения, които се образуват върху цветоноса. Когато тези бебета развият поне две-три коренчета с дължина около 5 см, се отделят внимателно и се засаждат в малки прозрачни саксии със свеж субстрат. За успешното им прихващане е важно да се поддържа висока влажност, но и добра проветривост.
Орхидеите не обичат течение и резки температурни промени. Те се чувстват най-добре при температура между 18 и 25 градуса. За да цъфтят редовно, понякога е нужно да се създаде температурен шок – през есента например се оставят за няколко седмици на по-хладно място (около 15-17 градуса) с ограничено поливане. Това често стимулира образуването на нов цветонос.
Всяка жена, която се грижи за орхидеи, знае, че те усещат отношението. Не е суеверие, че някои цъфтят по-често, когато им се говори нежно или звучи музика около тях.
Все още няма коментари