Вотове до скъсване – не им пречете да се излагат!

В последно време опозиционното мнозинство разиграва скучния театър в парламента „Вотове до скъсване“. Засега в 4 действия. По-нататък ще видим. Рецензиите за спектакъла, както можеше да се очаква, не са никак положителни. Сценарият банален. Режисьорите слаби. Актьорите – още повече.

От бездарната постановка, кой знае защо, най-много страда известната политоложка проф. Коларова. Тя обикаля студиата със страдалчески вид и изразява своето възмущение за злоупотребата с парламентарния инструмент „вот на недоверие“, който се девалвирал, губел парламентарно време и пр. По всичко личи е забравила, че аналогична ситуация в Народното събрание имаше преди 11 години. Тогава радикално опозиционният ГЕРБ внесе срещу правителството на Пламен Орешарски рекордните 5 вота на недоверие само за 10 месеца. Сега са 4 за 6 месеца. Ако така се развива сюжетът на постановката, без съмнение старият рекорд ще отиде в историята.
При вотовете на недоверие обаче има една особеност, която се състои в това, че при тях няма значение количеството, а качеството. Това не го ли пише в дебелите книги и учебниците по политология? От тази гледна точка чиста загуба на време е да се ругаят опозиционните партии, че са се възпалили на тази тема и възпрепятстват работата на НС, внасяйки настървено вот след вот. Това е все едно, когато световният шампион по футбол играе срещу по-слаб отбор, да забраниш на слабия отбор да стреля към вратата само защото е по-слаб, а другият е световен шампион. Нека си стрелят, но когато топката лети на 20 метра над вратата или нападателят я праща от дузпа в тъч, тогава слабите играчи се излагат пред публиката. Тя започва да ги освирква и в крайна сметка отборът губи мача.

Всичко се пише на гърба на опозицията. Демократичната парламентарна практика обаче е предвидила и механизми, които в определена степен защитават по-слабите отбори и по-слабите партии от опозицията. Затова тя им дава право на неограничен брой вотове на недоверие. Това са козове в ръцете им, чрез които на теория имат възможност да контролират управляващите. Освен това чрез тях и опозиционните сили могат да фокусират общественото внимание върху себе си и да влязат в праймтайма на новините. Ако си изиграят картите, добре. Ако не, както се казва, „кьорав карти не играе“.

Ето един сравнителен анализ върху ситуацията през 2013-2014 г. и сега. Фактите говорят, че хората на Борисов тогава са използвали по-добре този парламентарен инструмент, както научно се изразява г-жа Коларова. Само за 11 месеца успяха да свалят от власт правителството на Орешарски, подкрепяно от неестествената коалиция на БСП, ДПС и „Атака“.

Какви бяха вотовете срещу кабинета на Пламен Орешарски? Единият – срещу фискалната политика, напълно обоснован. Втори за провал в сектор „Сигурност“ – в нашата страна като един вечно разграден двор той винаги има резон. По всяко време могат да бъдат намерени сериозни мотиви. Трети стандартен вот герберите внасят за цялостна политика. Още един за провал в културната политика, свързан с текущ скандал около художествената галерия. Единствено първият вот е очевидно измислен, направо комичен, който е за провал в инвестиционната политика на кабинета, защото някакво новосъздадено министерство спъвало инвестициите.

Но явно това е било за загрявка, защото след това опозиционните Граждани за европейско развитие на България влизат в кондиция. И бързо насмитат клетия Орешарски, който, притиснат, от една страна, от гражданите, а от друга, от протестите, бързо опознава задните входове на институциите, откъдето му се налага да влиза и излиза от съображения за сигурност.

Впрочем, след като на 19 септември 2013 г. ГЕРБ внася поредния си вот срещу правителството на Орешарски за цялостна политика, зам.-председателя на ПГ Димитър Главчев чистосърдечно заявява пред журналистите : „ГЕРБ ще продължи да внася частични вотове на недоверие, които ще бъдат внасяни през възможно най-кратки периоди от време, ако не ни освободят от този ангажимент, като правителството подаде оставка“. Това е честна и професионална позиция. Имат право на колкото си искат вотове, преценили са , че ако ги внасят по-често, вероятността да свалят правителството е по-голяма. Както и става.

Тогава проф. Коларова не упрекваше ГЕРБ, че девалвират вота на недоверие и прахосват парламентарно време. И правилно. Мисълта ми е, че политолог от нейния калибър би било добре да бъде по-спокоен, по-обран в коментарите и по-честен към науката, която преподава. Независимо кой е на власт и кой в опозиция. Но ако все пак иска на всяка цена да помогне на сегашното управление, нека остави раздробената опозиция да си внася вотове на корем и да се излага, колкото си иска. Което на този етап тя прави по наистина атрактивен начин.
От 4-те вота на недоверие досега, общо взето, нито един не бе подготвен, както изисква отговорната парламентарна практика. Този на „Величие“ за екологията и за натрупаните боклуци беше просто пародиен. Вярно е, че страната е затрупана от боклуци. Които май само Би Ти Ви всяка година самоотвержено се опитва да разчисти. Но законните и незаконните сметища са основно отговорност на общините. Екологичното министерство изработва само цялостната държавна политика в този сектор. Оттам нататък топката е в полето на кметовете. Ето това е учебникарски пример за злоупотреба с парламентарния инструмент „вот на недоверие“, който никой не може да им забрани, но реално той нанася само вреда и не носи никаква полза. Дори лидерът на МЕЧ, който го подкрепи при гласуването, заяви откровено, че михайловистите от „Величие“ не са се подготвили за дебата и са получили едно рамо само от солидарност. И от тънки сметки за връщане на жеста при следващо гласуване.

Вотът за външната политика бе същата стока. Залудо внасяй вот, залудо не стой. И самите вносители не бяха наясно каква точно външна политика би ги удовлетворила в този именно исторически момент. Третият удар, насочен срещу влизането на България в еврозоната, също беше нонсенс, след като малко преди това председателят на Народното събрание доц. Киселова върна предложението на президента Радев за референдум за еврото. При свирен мач какъв вот? Опозиционната гюрултия срещу кабинета за провал в борбата срещу корупцията също бе лишена от елементарен смисъл по причина, че самият морален стожер в лицето на „Продължаваме Корупцията“ отказа да го подкрепи, понеже в този момент бе хванат в крачка точно по темата. Всичко, което постигна вотът, е, че постави моралните естети от ПП да се чувстват като в небрано лозе. Ако го подкрепят, лошо, ако не, още по-лошо.

Петият вот, както обяви Асен Василев, щял да бъде наесен, с което ще падне рекордът на ГЕРБ от 2013-2014 г. по най-много внесени вотове за най-кратко време. На този етап темата се очертавала да бъде за цялостно ограбване на българския народ. Нещо като за цялостно творчество. Звучи интересно. Шестият вот може би ще е за несправяне на правителството с глобалното затопляне.

Тези вотове са красноречив пример как опозицията работи за управляващите. С тях те всъщност помагат на властта. Освен че сплотяват коалицията, но и показват какъв е капацитетът им като алтернатива на това управление. Не знам какво пише в учебниците на проф. Коларова, но според мен вотовете на недоверие трябва да се поощряват. Те са ценни не защото свалят правителствата (това у нас досега не се е случвало), а защото показват нивото на опозицията. Способна ли е тя да предложи управленска алтернатива? Когато и ако покажат качества и капацитет, тогава на вотовете на недоверие ще проличи, че времето на управляващите изтича и те нямат моралното право да стоят на власт. Нещо, което засега никак не се вижда.

Вярно, че се губи парламентарно време, но това е малката беда. Нали Великата цел е държавата да премине безболезнено до сакралната дата 1 януари 2026 г., когато окончателно ще се простим с левчетата и вече ще забогатяваме в евро? Ето защо правителството на управляващото малцинство трябва да е стабилно и сплотено. Точно за това работи опозиционното мнозинство със странните си, а често и безхаберни вотове. Така че, проф. Коларова, просто не им пречете!