Цял Шумен знае на кого е черният леопард, само органите на реда – не

Историята с шуменската пума, пантера или леопард навежда на нерадостни размисли за обществената действителност, в която живеем. Нелегално внесено, нелегално отглеждано, изпуснато вероятно поради некадърност, животното буквално превзе медиите и загърби редица други български проблеми. Като например неприемането на влизането ни в еврозоната от почти половината от българите. Доста по-лесно е да говориш за избягал звяр, отколкото за народно недоволство на значителна част от населението ни.

Лошото е, че новата тема е точно толкова нелицеприятна за нашата българска картина. Тя поставя множество нови въпроси, на които, вместо да се даде отговор, се прибягва до добре познатата практика да се укриват и замазват нещата. В Шумен и бабите, и малките деца знаели за отглеждани диви животни в милионерски имения с високи дувари, камери и охрана. Знаят и имената на такива хора, учудващо е това, че не става дума само за един богаташ със слабост към екзотични животински видове. Властите и разследващите обаче за десет дни не извадиха нито едно име, оправданието им е, че не са открили човека. Ами да бяха тръгнали по улиците да питат случайни хора, все щяха да научат. Вместо това твърденията са, че го търсят собственика, ама не са го открили. Представяме си как ще се справят със задачите си шуменските, а и не само пазители на реда, ако трябва да открият извършителите на някакво престъпно деяние. Това не им пречи да се радват на увеличените си с петдесет процента заплати от началото на годината.

Стои и проблемът със средствата, изразходвани за операцията. От нашия общ джоб ли ще излязат? Впоследствие стана ясно, че животното вероятно е мигрирало и е забелязано в друг район на доста километри от Шумен. Доста смях предизвиква твърдението, че движението на леопарда е хаотично и непоследователно и това затруднява издирването му. Ами да се вземе в ръце и да се движи целенасочено и логично, та да могат властите да предвидят къде да го причакат.

Ако гледането на диви животни наистина е мода из българските богаташки среди, нищо чудно цял един зоопарк да преживява и оцелява из именията на богатите. Да си припомним, че миналото лято цял крокодил беше открит и спасен, за щастие. Дано и историята с леопарда също да завърши щастливо. Иначе за нас като народ и общност остава усещането, че все повече заприличваме на латиноамериканска държава от 50-те и 60-те години на XX век. Уж парламентарна държава, ама със слаба централна власт, с лидери, които се държат като господари, слаба държавност и местни регионални величия, които правят каквото си искат, необезпокоявани от никого и пазени от властта.

Радослав Николов, Варна