Как изчезнаха костенурките до с. Крушуна през Втората световна

Моето родно село Крушуна е в началото на Дунавската равнина, над него са Ловешките предпланини. Над селото има 4 пещери, дълбоки по над 1000 метра . От пещерата Маарата извира вода, която образува Крушунския водопад с травертинова каскада. Горите са обрасли с вид дребен храстов габър, наречен драка. През лентите ваканции ние, деца по на 12-13 години, бяхме воловарчета и пасяхме домашните животни на семействата си. В гората между храстите на всяка крачка виждахме да се движат костенурки. От хилядолетия са се размножавали в нашите предпланини.

През 1942 г. в селото се появи търговец, който обяви, че дава по 5 лева за едра костенурка. Костенурките по негови думи били деликатес в Германия и той организира износ. Пет лева тогава бяха пари. Всички селяни тръгнаха по горите с чували да събират костенурки. Това за тях беше добър доход, без особен труд. И вагони с костенурки тръгнаха за Германия. Но оттогава, вече над 80 години, никой от селото не е видял костенурка в гората. Този случай с костенурките над село Крушуна е може би първата екокатастрофа по време на Втората световна война и първата в България. Сега костенурките са обявени за защитен вид.

Но сега ние сме пред една нова и тъжна катастрофа – не само еко, но и демографска. Става дума за изчезване на народа в границите на България. И тази катастрофа не е причинена от земетресения, урагани, епидемии. А за съжаление, от богатите европейски страни, които изсмукаха от страната ни към 2 милиона млади българи с образование и във фертилна възраст. За тях бедна България е похарчила към 100 милиарда евро, докато са завършили образованието си. И ние подарихме българския ген безплатно на богатите неоколониални страни. В далечни времена тези страни са извличали богатства от колониите. А сега вземат от нас, страната член на ЕС, най-ценното, скъпо и милото – образованите ни деца.

Но да бъдем точни, те не ни ги вземат насила, а тези млади хора са принудени да търсят препитание поради разрухата, до която ни доведоха Костов и следващите управляващи България до днес.

Акад. д-р Ганчо Попов, ректор на НБУ „Трета възраст“