Ранната деменция, диагностицирана преди 65-годишна възраст, може да бъде предизвикана от различни фактори, включително генетична предразположеност, начин на живот и определени заболявания. Докато генетичните фактори са неизменни, много от останалите рискове могат да бъдат управлявани чрез промени в ежедневните навици и медицински контрол.
Наследствеността играе съществена роля в развитието на ранна деменция. Мутации в гените APP, PSEN1 и PSEN2 са свързани с повишен риск от ранна поява на болестта на Алцхаймер. Ако в семейството има случаи на деменция преди 65-годишна възраст, вероятността за наследствен компонент е значителна.
Неконтролираните хронични заболявания могат да ускорят износването на сърцето и кръвоносните съдове, които снабдяват мозъка с кръв, увеличавайки риска от деменция. Високото кръвно налягане и диабетът тип 2 са сред основните медицински състояния, които, ако не се управляват ефективно, могат да доведат до увреждане на мозъчната тъкан.
Нездравословните навици значително допринасят за повишаване на риска от ранна деменция. Тютюнопушенето, прекомерната консумация на алкохол, заседналият начин на живот и затлъстяването са сред водещите фактори. Тези навици не само увреждат сърдечносъдовата система, но и влияят негативно върху мозъчната функция.
Психичното здраве също играе ключова роля. Депресията и социалната изолация могат да увеличат риска от когнитивни нарушения. Поддържането на активен социален живот и търсенето на помощ при психични проблеми са важни стъпки за превенция.
Загубата на слух и намалената зрителна острота са свързани с повишен риск от деменция. Навременното диагностициране и коригиране на тези проблеми могат да намалят вероятността от развитие на когнитивни нарушения.
Травмите на главата, особено получени в детството или юношеството, могат да допринесат за развитието на ранна деменция. Предпазването от такива наранявания чрез използване на защитни средства и спазване на безопасни практики е от съществено значение.
Все още няма коментари