Кои са минусите на късното бащинство

Да стават бащи на средна възраст (и дори по-късно) за мъжете никога не е било проблем - поне от гледна точка на физиологията, но как е от генетична и психологическа гледна точка. Нещо повече, през вековете това е било често срещана практика, а според народното поверие децата на такива бащи са много талантливи. Съвременната наука дава възможност за нов начин на преценка, като се вземат предвид много доводи за и против, особено от гледна точка на генетиката. Вече се смята за доказано, че няма никаква пряка зависимост между възрастта на бащата и способностите на неговото дете. И все пак...

  “ЗA”                                                                                           

♦ Обикновено талантливият човек на зряла възраст вече е реализирал своите способности. Неговият интелектуален и творчески разцвет буквално е запечатан в половите му клетки и тази своеобразна мутация може да направи “късното” дете по-умно и енергично. Но е установено, че за тази цел бащата трябва да бъде наистина необикновен човек, а тези мутации възникват действително много рядко.

♦ В половите клетки на зрелия мъж могат да се извършат изменения, които да засилят работата на даден дял от мозъка на детето. Известни са примери, в които то притежава например феноменални математически способности или много добра памет.

♦ Талантливите мъже обикновено си избират талантливи жени. И обратното - 96% от съпругите на мъже с ниско интелектуално ниво също не са интелектуалки. Интелектът на майката е много важен - не само защото умната жена може по-добре да се грижи за детето си, но и защото значителна част от гените, отговорни за надареността, се предават чрез нея.

♦ За развитието на способностите на поколението е нужна съответната среда, а зрелият мъж може да я създаде по-лесно.

  “ПРОТИВ”                                                                                 

♦ Колкото по-възрастни са и двамата родители, толкова по-голям е рискът детето да страда от едни или други дефекти в развитието. Въпреки че често на възрастните бащи се раждат напълно нормални деца, от гледна точка на генетиката не се препоръчва те да планират деца след 45-годишна възраст. 

♦ Гените се “пречупват”. Преди време се смяташе, че болестта на Даун е резултат от проблеми в гените на майката. Днес е установено, че приносът на мъжките и женските гени за възникването на това заболяване е еднакъв, а в някои случаи “вината” на мъжа дори е по-голяма.

♦ Увредените гени могат да предизвикат редица дефекти - най-често порок на крайниците и дефекти в имунната система на детето.

♦ По-възрастният баща подлага детето си на повишен риск от рак или преждевременно стареене (състояние, когато клетките в организма поради нарушения в активността на един от ферментите започват да се делят с много по-голяма бързина). За разлика от другите аномалии, които се виждат веднага след раждането, тези две заболявания могат да се проявят у детето едва когато вече е в зряла възраст.