Костите на диабетик с 10-годишен „стаж“ се чупят 2-3 пъти по-често и по-лесно от костите на здрав човек на същата възраст. При диабет тип 1, който се лекува с инсулин, костите изтъняват и също се чупят, но инсулинът донякъде запазва здравината им. Повишената кръвна захар си взаимодейства с костната съединителна тъкан. Колагеновите нишки в нея се свързват с глюкозни молекули и от това губят еластичността си. Стават твърди, но крехки, обясняват лекарите. При тежък диабет се стесняват кръвоносните съдове и възникват проблеми с мозъка, сърцето, краката.
Това засяга и костите, където също има кръвоносни съдове. Когато те се стеснят, за да се храни костта, тя образува нови кръвоносни съдове (ангиогенеза), но на неподходящо място и това рязко намалява здравината ѝ. Диабетът уврежда и бъбреците, които активират витамин Д и нивото му в кръвта спада. Тогава не може да се всмуква калций от червата и резултатът е пак, че костите изтъняват.
Ако диабетикът е пълен, се разраства мастната тъкан в костите. В тях, освен червен, има и жълт костен мозък, който представлява мастни клетки. Когато те се увеличат, мачкат и притискат костта и тя атрофира. Някои лекарства за диабет водят до напълняване и до увеличаване на мастните клетки, освен подкожно, и в костите. Дават се на пациенти, застрашени от остеопороза. Това обаче увеличава риска от падане и фрактури. Болният трябва да контролира диабета, за да избегне усложненията му. В това успяват едва 10%, защото обикновено се назначава тежка диета, която малцина имат волята да спазват.
Все още няма коментари