Д-р Красимир Хаджилазов: Фруктозата е опасна, води до повишена смъртност

Д-р Красимир Хаджилазов е ендокринолог в клиниката по ендокринология във Военномедицинска академия в София. Специалист е по вътрешни болести в клиниката по пропедевтика на вътрешните болести към Медицинския университет в София и ендокринология във ВМА - София.  Има множество квалификации и специализации в областта на обменните заболявания. 
 
 
- Д-р Хаджилазов, след като запознахме читателите ни с опасностите, които крият изкуствените подсладители, как ще коментирате естествените – захар, фруктоза?

- В съвременната ни тежка социално-икономическа българска действителност все още доста хора, предимно тези над 55-годишна възраст, стремейки се да се хранят по-здравословно, продължават да залагат на домашно произведените сладка, сиропи, компоти, печива. Неизменна част от тях е и захарта. Тя, както и повечето въглехидрати, освен че е сладка, покачва и кръвната захар и съответно е риск за развитие на захарен диабет, затлъстяване, сърдечносъдови заболявания, туморни процеси, а като цяло и до повишена смъртност.

- Твърдите, че дори домашните сладкиши носят толкова вреди, колкото и купешките!

- Така е, поради тези съображения напоследък все по-често се коментират начините за избягването й и замяната й с изкуствени подсладители - аспартам, захарин, цикламат, ацесулфам (разгледани в минали броеве). Но се оказа, че и те имат не по-малко странични ефекти, дори още повече на брой, а и по-опасни, и то някои изявяващи се дори след години! Това доведе отново до обръщане на вниманието към природните. И след като захарта обра повечето им негативи, то вниманието се съсредоточи върху следващия представител - фруктозата.
Плодовата захар, или фруктозата, е един от въглехидратите, които човек поема в натурален вид основно от плодовете (6-9%) и меда (най-богат - 37% фруктоза), а като подсладител - под формата на бял фин прах или като част от трапезната захар, където представлява 50% от състава й, другите 50% са глюкоза.

- Какво тогава й е вредното?

- Фруктозата в чист вид обаче е най-сладката захар, почти два пъти по-сладка от захарта, което значи, че при приготвяне на тестени изделия, компоти, сладка и др., трябва количеството й да бъде 2 пъти по-малко от това на захарта. Така поглъщате по-малко калории и съответно намалява рискът от напълняване. Впрочем печивата ви биха станали и по-пухкави, и по-меки с фруктоза.
Освен това фруктозата по-бавно покачва кръвната захар, което е от голямо значение за диабетиците! Фруктозата ускорява и разграждането на приет алкохол, когато това се съпътства от прием на плодове или на храни, подсладени с фруктоза (ненапразно на изисканите коктейли се предлагат малки хапки от различни плодове).
Важно е обаче да се съобразим и с нещо много важно, все пак това е въглехидрат, и то с енергия почти колкото в глюкозата! Което само по себе си значи, че може много лесно и неусетно да ни навреди.

- Каква трябва да е дневната доза прием на сладки изкушения?

- Ако ядем повече от 30-40 г на ден, ще напълнеем, ще се натовари прекомерно черният дроб. Лесно може да се покачи кръвната захар и да се развият ,,модерните заболявания’’- метаболитен синдром, захарен диабет, артериална хипертония и ред други!

Всичко гореизложено може да се изяви много по-бързо, когато приемаме фруктозата в една от съвременните й модифицирани търговски форми. Ако се вгледате в етикетите на редица храни - кексове, сладкиши и течности като кока-кола, сокове, дори детски, ще я познаете по наименованието „фруктозо-глюкозен сироп”.

Получава се от царевично нишесте, като така добитата фруктоза се усвоява много по-бързо и съответно повече покачва и кръвната захар, отделя се повече инсулин, апетитът се повишава по-изразено, създава ни се още повече желание за прием на храна, което води до преяждане и натрупване на много мазнини и съответно затлъстяване, метаболитен синдром, инсулинова резистентност и т.н.! Тъй като е много по-евтина от захарта и плодовата фруктоза, а влиянието върху човешкото здраве остава на заден план, не е обявена като опасна.

- Да разбирам ли, че на всичкото отгоре човек може да се пристрасти към този вид храни и напитки?

- Да, може. Но вижте световноизвестни западноевропейски и американски производители на храни и напитки за техния пазар си ги произвеждат само със захар или само с фруктоза, а за бедния и непретенциозен български пазар ги подслаждат с фруктозо-глюкозен сироп.
Дори нещо повече - производителите едва ли не ни изписват на етикетите си и нещо като „забавна” загадка в партида от един вид продукт се съдържа „захар и/или фруктозо-глюкозен сироп” - кое ли е от двете? Отговора ще получите, ако намерите някъде си по опаковката закодирана буква „D”или „G”, а пък за точни количества въобще не става и дума, камо ли за предупреждения!
Ето така един натурален продукт от компромисен вариант за подслаждане може да се преобрази до нещо сравнимо по вредност с отхвърлените изкуствени подсладители аспартам, захарин и компания!
Така че, четете етикетите и нека се опитаме да опазим повече нашето здраве, а не това на тези, които си го гарантират чрез нас!

Паулина БОЯНОВА