Щом не сте полагали труд, нямате право на отпуск

Бях съкратен от работа. Заведох съдебен иск да бъде отменено уволнението ми като незаконно. Пенсионирах се за осигурителен стаж и възраст. След това бях възстановен на работа, по силата на съдебно решение, и малко по-късно бе прекратен трудовият ми договор. Получих обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ - шест брутни заплати, но ми отказват такова по чл. 224, ал. 1 от КТ - за неползван отпуск в периода, когато се смята, че трудовото ми правоотношение не е било прекратено. Полага ли ми се това обезщетение и ако “да”, пак ли да предявя съдебен иск? 
Йордан ПEНЕВ, Варна

В чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия си стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетението по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Тъй като отговаряте на законовите условия, придобили сте право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и сте прекратили трудовото си правоотношение, като при последния работодател сте работили повече от 10 години, сте получили предвиденото в закона обезщетение в размер на брутното ви трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Кодексът на труда определя задължителен платен годишен отпуск, който не може да бъде компенсиран със заплащане, освен с обезщетение за неползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение. По закон всеки работник или служител има право на основен платен годишен отпуск не по-малко от 20 работни дни. 

Работодателят правилно е отхвърлил претенцията ви за обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за периода от уволнението до възстановяването ви на работа по съдебен ред. Да, чл. 354 от КТ съдържа изключение от правилото, че трудов стаж е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение (чл. 351 КТ). Съгласно чл. 354, т. 1 от КТ, за трудов стаж се признава и времето, през което работникът или служителят е останал без работа поради уволнение, което е признато за незаконно - от датата на уволнението до възстановяването му на работа. Обърнете внимание! 

Изключението обаче се отнася само за трудовия стаж, а не и за останалите последици от работа по трудово правоотношение. Правото на платен годишен отпуск е последица от работа по трудово правоотношение, то е в зависимост от характера и тежестта на работата (чл. 156 КТ) и има за цел възстановяване на работната сила. Изводът е, че когато не е полаган труд по трудово правоотношение, не възниква право на платен годишен отпуск.