Волейболният специалист Христо Илиев е роден преди 64 години в Троян. Цялата му кариера на състезател у нас преминава в “Левски”, бил е и национален състезател. Играл е за отбори от Италия, Турция, ОАЕ, Франция и Индия.
- От няколко дни вече не си треньор, а стана мениджър на “Левски Боол”. На какво се надяваш?
- Надявам се на положителни промени. В “Левски Боол” ще бъдат картотекирани нови 7 състезатели и ще бъде съвсем друг отбор. Първата ни цел ще бъде да спечелим купата на България.
- А кой зае твоето място?
- Новият треньор е Андрей Жеков, бивш национал. Трябваше ни млад човек, защото аз бях най-възрастният действащ треньор в “А” група. И друго. Мисля си, че за поста треньор на волейболистите в синьо трябваше да има опашка, но за съжаление, нямаше. Поне пет-шестима кандидати трябваше да има, независимо от финансовите условия, независимо от проблемите.
- А какво е положението в Обединените спортни клубове (ОСК) “Левски” след кончината на председателя Стоян Хранов?
- Първо, загубата е голяма. Аз съм член на УС на ОСК “Левски”, сега имаме временно изпълняващ длъжността президент и това е Бранимира Цветанова, която е председател на стрелковия клуб и тя трябва да подготви ново изборно събрание, което може би ще се състои най-късно през май. Най-важното за нас е регламентирането на собствеността на материалната спортна база. Голям проблем. Знае се, че по-голямата част от тази база е на МВР. Дано този въпрос се уреди, тъй като волейболният отбор няма нито сантиметър площ, с която да разполага.
Сега тренираме в малката зала “Арена Исаев” и в ”Христо Ботев”, където обаче ни се отпускат по 6 часа на седмица, нещо, което е малко дори и за чисто аматьорски отбор, камо ли за член на Суперлигата.
- Имате ли спонсор?
- На този етап “Петрол” и Гриша Ганчев ни подпомагат, други няма. Но тъй като волейболът се радва на обществено внимание, ще търсим перспектива и в това отношение. Столична община вече се обръща с лице към спортните клубове в София и също помага. Точно сега след еуфорията от европейското първенство и олимпийската квалификация е моментът не да се отдръпнем, а да водим реална и прагматична политика за развитието на волейбола.
- Вече се поуспокоиха страстите около участието на нашите национали в олимпийската квалификация в Берлин. Твоето мнение?
- Еднозначен отговор не мога да дам. Олимпийската квалификация като цяло беше на едно изключително високо ниво. Знае се, че на последната олимпиада в Лондон нашият отбор се класира четвърти, което беше повече от добре. Но къде е анализът, който трябваше да направят отговорните фактори, нямаше такъв. Затова сега трябва да се мисли в перспектива. Искам да кажа, че най-общо имаше много пропуски в целия четиригодишен цикъл след Лондон.
Сред новите волейболни надежди на "Левски"
- Грешките на старши треньора Пламен Константинов в Берлин какви бяха?
- Оценки трябва да дават пряко ангажираните с отбора. А аз като специалист мога да кажа, че грешки, които са довели до нашето некласиране на отбора нямаше при така стеклите се обстоятелства и отсъствието на водещи състезатели. Резерви според мен имаше в мотивацията на волейболистите. Може би на Пламен Константинов не му достигна време. Отсъствието на титуляри някак си не активира техните заместници да се изявят пълноценно, да се докажат. А при другите отбори, като Франция, Русия, Германия, Полша, това не беше проблем. Те печелят и с вторите си състави.
- Трябва ли рязко да подмладим отбора сега?
- Ние с Италия ще бъдем домакин на най-важния форум след олимпийските игри и това е Световното през 2018-а, където трябва да затвърдим позициите си на водеща волейболна сила. Има състезатели, които няма да бъдат в силата си до Световното първенство. Трябва да си подготвим отсега една база от потенциални национални състезатели, чиято спортна форма обаче да не се форсира. И те да добият самочувствие и майсторство. Задачата на Пламен Константинов никак няма да е лека.
- А ако бъде сменен без обяснение и анализ, както беше направено след Олимпиадата в Лондон с тогавашния старши треньор Найден Найденов, какво ще стане?
- Многоточие тук. Смятам, че Пламен Константинов не трябва да бъде сменян. Категорично. Той има какво да развива като треньор, има обаче и много треньорски достойнства и най-важното е, че е последователен. Убеден съм, че той ще намери общ език с треньорите на младежките гарнитури, със селекционери като Николай Желязков, Андрей Жеков, с Найден Найденов също, и още, и още. Въпреки загубата на олимпийската квалификация мъжкият ни отбор ще бъде сред 10-те в ранглистата на международната федерация, така че позициите си ги имаме.
Големият въпрос е да не се обезверим сами, ние тук, в България, нещо, което може и да се случи. Затова да не забравяме, че сме домакини на световно първенство, и да се подготвим отсега за него. Освен това ще участваме в Европейска и Световна лига, все големи форуми за изява, а пък и Олимпиадата в Рио, която пропускаме, не е първата и единствената в историята на нашия волейбол, така че да гледаме напред. Волейболът ни е силен!
Все още няма коментари